Статията е публикувана в ноемврийския брой на сп. Ютилитис.
Последните седмици на европейските пазари фючърсите на енергийните продукти се търгуват разнопосочно. Новата вълна на висока заболеваемост от коронавирус и въвеждането на ограничения в редица европейски държави движи цените на фючърсите за електроенергия в посока надолу. Причината е очакван спад на потреблението и до известна степен повтаряне на ситуацията от месеците март и април, когато цените на електроенергията отбелязаха най-ниските си нива.
В същото време от септември месец спот пазарите, както в западна така и в югоизточна Европа започнаха да се възстановяват на равнища от преди кризата. Наблюдаваха се последователни дни с постигнати цени над 50 €/MWh. В същото време Българска независима енергийна борса (БНЕБ) беше няколко дни рекордьор по постигнати най-високи стойности за електроенергия, изпреварвайки дори традиционно най-скъпия пазар в региона – гръцкия. В резултат търговците се преориентираха към внос на електроенергия за България от по-евтините съседни пазари, а в някои дни дори и от Гърция. Затова през значителна част от месец октомври България се превърна в нетен вносител. Не бяха изключение такива периоди и през септември. Причина, намаленото предлагане на българския пазар, породено от спирането на шести блок на АЕЦ Козлодуй за планов годишен ремонт и зареждане със свежо гориво в интервала 22.09.2020 до 24.10.2020. Този недостиг беше главно компенсиран от внос, но поради по-високите ценови нива в региона, дневните цени на БНЕБ често надхвърляха 100 лв./MWh. Въпреки това средната борсова цена се задържа на 89.73 лв./MWh, което е значително по-ниско в сравнение със същия период през миналата година, когато беше малко над 110 лв./MWh.
По отношение на регионалните фючърси (Фигура 1) тенденцията е за спад, както за зимните месеци на 2020 така и за първото тримесечие на 2021. Обикновено това са периодите с най-високи цени, поради повишеното потребление и нуждата от активиране на по-скъпи централи – въглищни и газови. Това намаление за последния месец е в интервала 2-3 евро за MWh и както вече споменахме е продиктувано от влошената ситуация с корона вируса, но и от добрите перспективи пред идващата зима. Дългосрочните метеорологични модели дават индикации за по-мека зима със средни температури по-високи от нормалните. Това заедно с добрата запълненост на хидроенергийните съоръжения в България, Гърция и Румъния оказаха натиск върху цените. Обаче е редно да отбележим, че шокове в спот цените не са изключени, особено на българския пазар, където в последните месеци почти цялото предлагане е изнесено на краткосрочна база, т.е. на пазар ден напред и пазар в рамките на деня. В следствие търговците не могат да си осигурят дългосрочна ценова предвидимост (да закупят тримесечни, шестмесечни или годишни продукти), защото производителите не предлагат продукти с дълъг срок на доставка. Негативният ефект може да се прояви при сериозни застудявания, когато драстично ще се увеличи потреблението и съответно дневните цени. Тогава са възможни шипови цени на спот пазара на БНЕБ, които ще се прехвърлят към крайните клиенти. Понеже и балансиращата енергия е обвързана със спот цената, в тези по-студени периоди и разходите за балансиране могат да бъдат съществени.
Фигура 1. Електроенергиен фючърс за базов товар за 2021 на унгарската енергийна борса (Източник: HUDEX Hungarian Derivative Energy Exchange)
Ако преместим поглед към пазарите на енергийни продукти, ще забележим интересни различия. Обикновено природният газ следва тенденциите при цените на суровия петрол. Обаче, разграничаване между двете наблюдаваме в момента. Петролът отбелязва спад (Фигура 2), най-вече поради по-ниските икономически показатели на водещите икономики, докато в същото време цените на синьото гориво търгувано в Европа не спират да се увеличават, надхвърляйки 15.5 €/MWh на декемврийските фючърси (Фигура 3). Търсенето на газ в Европа също нараства, а заедно с това и цените. Прекомерните запаси в газовите хранилища намаляват. От друга страна, ако случаите на Covid-19 продължат да нарастват в Европа, а ограниченията бъдат допълнително затегнати, това вероятно ще повлияе на търсенето на газ дори през пиковия сезон. През лятото Европа отмени много товари за втечнен природен газ на фона на спада в търсенето, а вносът на тръбопроводен газ от Русия също значително спадна. Занапред тези потоци вероятно ще се увеличат отново, предвид ценовия ръст, а изглежда и че анулирането е достигнало своя връх като все по-малко LNG доставки биват отменяни.
Фигура 2. Фючърс на суров петрол за месец декември 2020 (Източник: ICE FUTURES EUROPE)
Фигура 3. Фючърс на природен газ за месец декември 2020 на нидерландския газов хъб TTF (Източник: ICE INDEX Dutch TTF)
Пазарът на емисии от своя страна също отбелязва движение. След привидно високия ръст през летните месеци до над 30 €/тон, в края на октомври декемврийският фючърс, който е бенчмарк за този пазар, се търгуваше на нива от 23.56 €/тон, което е най-ниската стойност от средните нива за последните 100 дни. Виждаме обаче и обратна тенденция на покачване, т.е. пазарът през този месец е доста волатилен с резки промени в едната или другата посока.
Според участници на пазара поскъпването през летните месеци беше продиктувано от включването на големи инвеститори, като банки и хедж фондове на пазара на емисии. Те внесоха значителен капитал и увеличаха съответно търсенето. Този особен пазар се влияе изключително много както от търсенето (предлагането е ограничено) така и от политическите решения и поставяните цели за климата на Европейския съюз. В тази връзка и предвид предстоящото решение за увеличаване на целта за намаляването на емисии на 55% или 60% до 2030 година се очаква сериозен ефект върху пазара на квоти за емисии. Анализаторите имат много различни очаквания за точното движение на цените на емисиите през 2021 г., като те варират главно в ценовия диапазон между 30 и 40 €/тон.
Фигура 4. Фъчърс на квотите за емисии за месец декември 2020 г. (Източник: ICE FUTURES EUROPE)
За енергийните пазари предстоят динамични зимни месеци, редица фактори ще влияят върху ценовите нива на енергийните продукти. Развитието на втората вълна на пандемията, метеорологичната обстановка, икономическите показатели и политическите решения ще са сред движещите сили оказващи влияние върху цените. Именно разнопосочното им действие и неизвестността водят до нарастване на волатилността и крият рискове пред дългосрочното прогнозиране.
