Публикуваме интервю на председателя на АТЕБ – Мартин Георгиев пред Investor.bg:
1. Спадът в производството на електроенергия беляза цялата 2020 г. Особено явно понижение се забелязва при базовите мощности, докато ВЕИ отчитат ръстове. Регистрираният през 2020 г. спад в дейността на въглищните централи е близо 17%, като той се дължи основно на ограничената дейност на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Как може да се определи тази ситуация – като отражение на щетите, които пандемията нанася върху икономиката и потреблението или липса на достатъчна атрактивност на цените на българската електроенергия?
Производството на електроенергия в страната определено беше повлияно от пандемията от коронавирус. Най-критични бяха месеците март и април, когато наблюдавахме сериозен спад на потреблението от страна на бизнеса. Тогава търговците отчетоха около 15% намалена консумация на електроенергия на клиентите на свободен пазар. Всичко това се отрази и на производството, което в този период беше с 10% по-ниско спрямо предходната година.
Освен заради ситуацията с коронавируса понижението в производството е продиктувано и от намаления износ. За втора поредна година износът бележи спад. В условия на високата себестойност на електроенергията произвеждана от въглищни централи и ограничено предлагане от страна на големите ВЕЦ, собственост на НЕК, резултатът е по-малко експорт. От друга страна все повече наблюдаваме дни и дори седмици, в които страната ни се превръща в нетен вносител на електроенергия от съседните пазари. Такъв беше случаят през месеците януари и октомври 2020 г.
2. Все повече частни предприятия се насочват към зелената енергия у нас. Изграждат се нови соларни мощности, като излишъкът от тази енергия се продава на ЕРП дружествата. Може ли да се говори за началото на цялостна промяна към по-чисти енергийни източници от страна на бизнеса или това е по-скоро реакция, свързана с волатилните цени на БНЕБ?
Индустрията, особено големите предприятия са ценово чувствителни и затова са активни в търсенето на решения за намаляване и стабилизране на енергийните си разходи. Поради ръста на цените на електроенергията и въглеродните емисии през последните години и в същото време поевтиняването на фотоволтаичните компоненти, инвестиции във фотоволтаични системи за собствено потребление имат сравнително кратък период на изплащане. През 2019 и 2020 г. имаше множество такива примери на инвестиции за собствена консумация.
Фотоволтаичните централи произвеждат в пиковите часове на деня, когато токът обичайно е най-скъп. Притежавайки ФтЕЦ, бизнесът си гарантира константа цена на определено количество електроенергия за период от около 20 години. Именно дългосрочната ценова предвидимост в момента е съществено предимство, тъй като търговията с електроенергия в България се съсредоточи в Пазар ден напред на БНЕБ, където всеки ден цените са различни и могат да варират в широки граници. ФтЕЦ се явяват един вид частична застраховка срещу ценовата волатилност на борсата.
3. Има ли в България почва за развитие на енергийните общности? Как подобна схема може да подкрепи националния енергиен преход?
Развитието на подобни енергийни кооперативи ще бъде новост за страната ни. Не считам, че към момента основната част от обществото е готово да положи усилията и да допринесе финансово за създаването на енергийни общности. Виждаме как е много трудно групи от хора да се обединят около една обща цел. Хубав пример за това е програмата за саниране, която първоначално беше с грантово финансиране за около 70-80% от разходите и много малко жилищни кооперации се включиха в нея. Беше необходимо тя да бъде на 100% финансирана, за да има съществен напредък. От тук можем да заключим, че хората в България трудно склоняват да дават собствени средства в съвместни инициативи. Обществото ни, като че ли още не е готово за сформирането на кооперативи били то енергийни или от друг вид.
Подобни енергийни общности очаквам по-скоро да стартират от страна на бизнеса и по-точно от индустриалните паркове, където компании се обединяват в изграждането на обща инфраструктура и производствени мощности. Бизнесът е този, който разполага с необходимия капитал и сравнително по-лесно може да предприеме стъпки към коопериране с цел общи ползи.
Друг съществен недостатък е, че няма законодателна яснота как ще се създават и как ще се третират подобни енергийни кооперативи. Това е много важно, за да има предсказуемост за потенциалните инвеститори. Като всяко ново нещо, ще бъде важно как ще се развият първите енергийни общности и какъв пример ще дадат на последващите подобни проекти.
4. Според данните на ЕСО през 2020 г. производството на електроенергия се понижава със 7,5 на сто заради по-слабото потребление, както и заради намаления износ. Какви са прогнозите за потреблението на електроенергия в България за настоящата година? Може ли да се очаква някакво възстановяване на производството, респективно на потреблението?
Очакванията са, ако ситуацията с коронавируса бъде овладяна, потреблението да започне да се връща към нивата от 2017 – 2019 година, които са относително стабилни и в границите между 37.5 – 39.0 TWh/година. Трябва да отбележим, че въпреки същественото намаление в производството, спадът в потреблението през 2020 беше само около 2.5%.
Съществен ръст в производството може да очакваме по-скоро при много сериозно понижаване на температурите за по-дълъг период. Тогава консумацията в електроенергийната система се увеличава и възниква необходимост от активиране на блокове от въглищните централи. Тези блокове при нормални температури остават в резерв, тъй като производствената им цена на електроенергията е висока и ако продават на пазара ще са на загуба. От друга страна при недостиг (увеличено потребление) цените на електроенергията се повишават и вече е изгодно за тях да работят.
Дългосрочните прогнози на ЕСО и на Министерство на енергетиката сочат, че в близките 5 години потреблението в страната ще се запази на сегашните нива. Аз също не виждам причини за съществен ръст в производство и потреблението на електроенергия в близко бъдеще, освен ако не бъдат изградени/обновени евтини производствени мощности.
5. Ще се увеличат ли вносните търгувани количества електроенергия на БНЕБ през тази година?
Предвид очакваните пазарни обединения е нормално да станем свидетели на по-засилен обмен между страните в региона и сближаване на цените на електроенергията. Най-голям технически капацитет за обмен имаме на границата с Румъния и е възможно да наблюдаваме реална конкуренция между българските и румънски производители. Следователно няма да са изключени периодите с увеличен внос от Румъния. На гръцката граница ситуацията е малко по-различна, там преносният капацитет е по-малък и по всяка вероятност ще се наблюдават повече ценовите различия между гръцката и българската електроенергийни борси. Не са изключени дни, в които ще внасяме електроенергия и от Гърция, особено при благоприятно време и високо производство от ВЕИ.
6. Как ще се отрази върху цената на електроенергията, търгувана на БНЕБ, един продължителен спад на производството, какъвто се забелязва през изминалата година?
Спад на производството продиктуван от спад на потреблението би довел отново до ниски цени на българската борса. Има една граница на потреблението под 4000 MW, която често се достига в пролетните и летни месеци, когато наблюдаваме излишъци от електроенергия и ниски ценови нива. Не трябва да забравяме обаче, че дори при ниско потребление е възможно котировките на европейските борси да окажат влияние на цените в България. Ако има по-високи цени в региона през второто и третото тримесечие съответно ще наблюдаваме и увеличение на стойностите на БНЕБ.
От друга страна спад на производството без промяна в потреблението няма да има ефект върху цените или ще има обратния ефект – повишаване на цените. Причината е, че ще бъде необходима допълнителна електроенергия от внос, която да компенсира създадения недостиг. Тогава именно цената на електроенергия на европейския и на регионалния пазар ще е определяща за нивата на нашия пазар и борса.
