АТЕБ беше партньор на събитието „Постигане на цели за енергийна ефективност на България до 2020 г.“, част от поредицата събития Energy Managers’ Forum организирани от сп. Ютилитис. Акцентите от кръглата маса са уловени в статията на 3e-news:
Продължава търсенето на ефикасен, работещ механизъм за финансирането на мерки за енергийна ефективност от страна на задължените лица. Засега се обмислят два варианта – единият през Фонд Сигурност на електроенергийната система, другият по схема за търговия със задължения за енергийни спестявания, но не „бели сертификати“. Задължените лица за осъществяване на енергийни спестявания в страната са 189.
Разбира се всичко е на много ранен етап, но въпросът е изключително важен, тъй като през следващата 2020 г. изтича първият период според съответните директиви (Директива 2012/27/ЕС (2014 -2020 г.) и предстои поемането на ангажименти за нови цели и то за доста по-продължителен период. За сравнение, ако поетата национална кумулативна цел за първия период 2014 – 2020 г. е била за осъществяване на енергийни спестявания от 1 942,7 ktoe, то за периода 2021 – 2030 г. по данни на АУЕР новата цел ще е 4 263,07 ktoe.
В допълнение преди седмица България е поискала от Европа дерогация по изпълнението на Националния план за енергийни спестявания, в частност по схемата за задължените лица, уточни пред журналисти заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. Намерението бе декларирано още през август. Причината е, че тази схема е въведена в действие около три години по-рано от съответната европейска директива. В България схемата за задължения за енергийна ефективност се изпълнява чрез комбиниране на индивидуални цели за енергийни спестявания на търговци на енергия и алтернативни мерки. Към настоящия момент при изпълнението на схема за задължения за енергийни спестявания България среща затруднения. За периода 2014-2018 г. страната ни е изпълнила 48,4 % (935 ktoe) от общата кумулативна цел от 1942,7 ktoe за енергийни спестявания.
Към момента схемата разчита предимно на енергийни спестявания, осъществени по алтернативната мярка за саниране не жилищата ( Национална програма за многофамилни жилищни сгради), тъй като задължените лица срещат сериозни затруднения при идентифициране на възможностите за предоставяне на енергийно ефективни услуги на крайните си клиенти, свързани с мобилизирането на експертен и финансов ресурс.
Изпълнителният директор на АУЕР Ивайло Алексиев по време на презентацията си посочи, че а периода 2019 – 2020 г. алтернативните мерки обхващат и повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия и финансовия механизъм за европейското икономическо пространство. Той обърна внимание на сградния фонд с потенциала за енергоспестяване по различните видове мерки – от ВЕИ и изолации до подмяната на дограма. Като силно подценяван окачестви Алексиев сектор „домакинства“, който обаче е с изключително висок дял по отношение на ползването на електроенергия – 42 процента. Като примерни мерки за повишаване на енергийната ефективност в този сектор бе посочена необходимостта от подобряване на енергийните характеристики на съществуващия жилищен фонд, по-ефективни отоплителни системи, разширяване на газификацията, стимулиране на закупуването на енергийно ефективни уреди. Изключително належащи са мерките в транспорта, но някои от тях изискват много високи инвестиции, призна още шефът на АУЕР.
Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт (член на УС) разгледа възможностите от прилагането на Схемата за задължения за енергийна ефективност (СЗЕЕ) в десет европейски страни, като в четири от тях рискът за неизпълнение на целите е висок. Схемата за задълженията за енергийна ефективност е един от инструментите, но съответната евродиректива дава право и за използване на други мерки като алтернативни политики. Тоест всяка страна трябва да прецени каква е най-ефикасната мярка за изпълнение, тъй като се предполага гъвкавост. Експертът не подмина и противоречивите тенденции в ЕС.
„Схемата се разпространява –от 6 до 15 държави понастоящем, но 3 държави се отказват от нея. В 5 държави тя е изправена пред риск от провал. Целите на най-успешните СЗЕЕ (Дания и Великобритания) значително се редуцират поради нарастващо оскъпяване на мерките и на публичното неодобрение. Дания обмисля отказ от СЗЕЕ. Мерките се оскъпяват и публичното недоволство срещу тях расте заради ръст на цените при крайните потребители, обясни експертът., като допълни, че повечето държави са заплашени от риск на провал, а при тези, при които няма риск, то е, защото са започнали с ниски цели, при доброволна фаза, ниски цени.
При нас риска от провал е висок. Липсва финансиране на мерките. Задължените лица нямат източник на финансиране за изпълнение и на индивидуалните си цели, коментира още Иванка Диловска. Тя цитира изискване на ЕК с препоръки от септември – финансирането на задължените лица трябва да бъде още при проектирането на системата, още преди тя да заработи.
Трябва да е ясно откъде ще идват парите за задължените лица, посочи още Диловска, допълвайки, че например от Фонд Сигурност на електроенергийната система, в който влизат и приходите от емисии може да бъде заделян примерно един процент за подкрепа на задължените лица. Експертът препоръча да се тръгне с прогнозни разходи, за да има насочване на публични средства, взаимодействие с други политически мерки, като например участие при санирането и пр., както и да се започне с по-ниски цели.
Кръстю Икономов от Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕБ) от своя страна в коментара на възможностите за изпълнение на мерките за енергийна ефективност обясни, че на този етап няма пазар на сертификати за енергийни спестявания. Предлагането е от съвсем ограничен брой „играчи“ на евентуалния пазар на сертификати за енергийни спестявания. Не са реалистични очакванията на притежателите на сертификати за енергийни спестявания, каза той, като обърна внимание на невъзможността на търговците на електрическа енергия да осигурят необходимите средства за изпълнение на целите чрез закупуване на сертификати за енергийни спестявания поради нереалистично високите очаквания на притежателите им. В допълнение, този непазарен подход изкривява основната идея, заяви той. По думите му, вместо фокусът на собствениците на индустриални системи да е насочен към реално намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, се създават очаквания за сериозни приходи от продажба на сертификати.
Не съвсем подходящо са определени задължените лица, смята още Икономов. Видно от изпълнението (неизпълнението) на целите, необходимо е да се търсят нови подходи(решения), каза той, като посочи за възможни такива като стимулиране на крайните клиенти да предприемат на действия по регистриране на спестявания за вече изпълнени мерки, а също така и подобен на „задължение към обществото“.
Калина Трифонова от EVN заяви, че основната пречка пред задължените лица е липсата на ясен и прозрачен механизъм на финансиране на мерките и че, това се отчита от всички засегнати страни.
Пълният текст на статията може да намерите на: интернет страницата на 3e-news
Източник: 3e-news