Електронният портал 3е-news публикува обзор на представения за обществено обсъждане План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2020 – 2029 г. подготвен от Електроенергийния системен оператор.
Общата стойност на инвестиционната програма е 1 млрд. 420 млн. лв. За настоящата 2020 г. е в размер от 203.2 млн. лв.
За пръв път в доклада се обръща внимание на влиянието на влиянието на електроенергийната система на Турция върху разпределението на електроенергийните потоци в региона. Отчита се положителното влияние от пазарните обединения “ден напред” и “в рамките на деня”, като се очертава тяхното влияние през следващите години. Заложено е и развитието на възобновяеми източници. Отбелязва се, че при положително решение за АЕЦ „Белене“, това ще се отрази добре на развитието на цялата електроенергийна система на България.
Авторите на доклада на преносния оператор в анализа и прогнозата за развитие на потреблението на електрическа енергия в страната посочват, че вследствие на провежданите политики за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии, са възникнали множество фактори, влияещи по различен начин върху електропотреблението в страната. Това затруднява в значителна степен определянето на корелационните зависимости и на практика през последните години не се наблюдават тясно определени тенденции в брутното електропотребление, дори то да бъде приведено към нормални средномесечни температури, отбелязват те.
Прогнозата за развитие на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия (ЕК) до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на Българска академия на науките и на Министерство на финансите (по отношение на брутния вътрешен продукт). Тя е съобразена и с очертаващата се икономическа криза в краткосрочен план вследствие на пандемията от COVID-19.
На тази база, авторите на плана на ЕСО залагат два основни сценария за развитие на електропотреблението: максимален и минимален. Към тях е добавен сценария на Министерството на енергетиката, заложен в актуалния към февруари 2020 година „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на Република България“.
Максимален сценарий
При сценария „Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата“ за брутното електропотребление без помпи е с от 300 до 600 GWh над максималната прогноза на ЕСО ЕАД, тъй като стартира от по-високо потребление за 2020 година, което предполага ръст от 4% спрямо приведеното потребление за 2019 г. на фона на тенденцията от последните три години за лек спад. Въпреки това съгласно насоките на ENTSO-E, именно този сценарий следва да се вземе предвид като базов при разработването на националните планове за развитие на електропреносната мрежа. Максималният сценарий за брутното електропотребление без помпи съвпада с тенденцията на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на ЕК за периода 2015–2025 г. Предвижда се увеличаване на електропотреблението с умерени темпове. Заложено е забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Към 2029 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 800 000 MWh.
Минимален сценарий
В минималният сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението без помпи за целия период поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. През 2029 г. брутното потребление на електрическа енергия достига 37 550 000 MWh.
Възобновяеми източници
Предвидените за въвеждане в експлоатация обекти за производство на електрическа от възобновяеми източници (ВИ), в т.ч. съгласно сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване на нива преносна и разпределителни мрежи, са 1465 MW за периода на Плана, т.е. До 2029 г.
Според разчетите на ЕСО става въпрос за:
вятърни мощности – 673 MW,
фотоволтаични – 659 MW,
ВЕЦ – 69 MW
Био електроцентрали – 64 MW.
За сравнение, съществуващите към края на 2019 г. мощности от ВЕИ са както следва:
ВЕЦ (без помпи) 2347 MW,
вятърни електроцентрали – 700 MW
фотоволтаични – 1059 MW
Биомаса и биогаз – 77 MW
Предвидените нови мощности за производство на електрическа енергия от топлоелектрически централи (ТЕЦ)и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия са 564 MW.
Ядрени мощности
В плана на Република България са предвидени нови ядрени мощности в периода 2030-2040 г., което е извън обхвата на настоящия план, но тъй като мащабът на тези мощности е концентриран, а не децентрализиран като ВЕИ, то влиянието им е съществено върху развитието на електропреносната мрежа и изисква значителни и продължителни предпроектни проучвания и съгласувателни процедури. Поради тази причина в настоящия план е представена концепция за присъединяване на нови ядрени мощности, отбелязват от ЕСО.
Посочва се, че при положително решение за изграждането на АЕЦ „Белене“, преносният оператор е определил необходимото развитие на електропреносната мрежа, като присъединяването на блоковете ще се извърши на две нива напрежения –400kV и 110kV. Основното свързване на блоковете е към мрежа 400kV, а резервното захранване на собствените нужди е от мрежа 110kV.
„Развитието на електропреносната мрежа на страната заради присъединяване на АЕЦ „Белене“ ще окаже положителен ефект върху повишаване сигурността на работата на цялата електроенергийна система на България. Предвиденото развитие на мрежа 400kV практически ще удвои пръстен 400kV между северозападната и североизточната част на страната. Ще се реализира двойна напречна връзка в централната част на страната от п/ст Царевец“ до п/ст „Пловдив“, благодарение на която ще се увеличи възможността за трансграничен обмен на електроенергия по направлението „север-юг“. Тази напречна връзка ще е полезна включително и при положително решение за изграждането на блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“.
Влияние на електроенергийната система на Турция
Резултатите от пазарните изчисления, извършени въз основа на прогнозата на всеки системен оператор за развитие на производството и потреблението на електрическа енергия, показват съществени разлики в сравнение с предишния регионален план. За първи път при разработката на плана се взима предвид влиянието на ЕЕС на Турция върху потокоразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 GW инсталирана мощност до 2040г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време, в българската ЕЕС не се предвиждат инвестиции за нови мащабни източници на електроенергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това ще доведе до повишаване на транзитните потоци на електроенергия през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия.
Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса „Марица изток“, отбелязват авторите на доклада.
Преносна мрежа и устойчивост
При разработването на плана се взема предвид, че преносната мрежа 400kV е гръбнака на електропреносната мрежа в България. Географското разположение на страната предполага в бъдеще голям търговски интерес за транзит на електрическа енергия през електропреносната мрежа на страната. За сигурно функциониране на електропреносната мрежа с цел осигуряване необходимата надеждност на електропренасянето и устойчивост на генериращите източници, в мрежа 400kV на Р България е необходимо да се изградят следните нови електропроводи:-п/ст.„Марица изток“ –п/ст.„Неа Санта“ (Гърция);-п/ст.„Пловдив“ –п/ст.„Марица изток“;-п/ст.„Марица изток“ –ОРУ ТЕЦ МИ3;-п/ст.„Марица изток“ –п/ст.„Бургас“;-п/ст.„Бургас“ –п/ст.„Варна“. Горепосочените електропроводи 400kV са признати от ЕК като проекти от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) No 347/2013.
Резултатите от анализа показват, че при планираното развитие на генериращите мощности и консумацията на електрическа енергия в региона, строежът на тези електропроводи е икономически и технически обоснован. ЕСО ЕАД посочва, че се работи по увеличаване на трансграничните капацитети за обмен на електрическа енергия със страните от Югоизточна Европа. В Десетгодишния план ЕСО ЕАД посочва, че резултатите от потокоразпределението показват, че не се очакват претоварени елементи от преносната мрежа. В мрежа 400 kV няма претоварени елементи. С мрежа 220 kV се обменят около 948 MW в двете посоки, като резултантната стойност е 132 MW към 220 kV. Очакваният поток от 400 kV към 110 kV e 2421 MW. Най-натоварен на ниво 220 kV е ЕП „Дръзки”(п/ст.Добруджа –п/ст.Варна) –66%.
Инвестиции
Годишните прогнозни стойности на всички разходи за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация на обектите от електропреносната мрежа и на системите за защита и управление на ЕЕС за периода на Десетгодишния план за периода 2020-2029 г. са в размер на 1 млрд. 420 млн. лв. (1 420 252 хил. лв.), от които ––178 млн. 167 хил. лв. (178 167 хил. лв.) или 12,54% са привлечени европейски средства, основно за съфинансиране на проектите от общоевропейско значение. ЕСО ЕАД планира да инвестира средно по 10% от посочения общ размерна инвестициите за периода на Плана, като за периода 2020-2022 г. дружеството възнамерява да направи инвестиции в размер на 498 462 хил. лв. или 35,10% от общия размер на инвестициите, посочени в Плана.
Десетгодишният план на ЕСО: https://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2020/10_Year_Net_Dev_Plan_20-29.pdf
Източник: 3e-news