В края на февруари Европейската комисия издаде доклад за България, фокусиран върху предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Докладът представя и преглед на текущите проблеми в енергийния сектор.
Проблемите с ликвидността все още се забелязват на пазара на електроенергия. Това се случва главно на форуърдния пазар, при който сделките със стандартизирани базови и гъвкави продукти се извършват двустранно. БНЕБ е предприела стъпки за подобряване на ликвидността на пазар ден напред и чрез обединение на пазара със съседните страни, но това не повлиява форуърдния пазар. В по-общ план Българската независима енергийна борса все още няма клирингова къща, която да е централен контрагент по сделките и по този начин да намали риска и да подобри доверието в механизма за определяне на цените.
България продължава напред с плана за модернизиране и укрепване на газовата мрежа високо налягане. Важен напредък беше постигнат при трансграничния газов интерконектор между Гърция (Комотини) и България (Стара Загора), а неговата работа се очаква да започне през юли 2020 г. От друга страна, България все още няма достъп до диверсифицирани източници на газ; двустранната търговия и балансиращия пазар са в начален стадий и някои проблеми с функционирането на вътрешния пазар остават нерешени.
Пазарите на дребно на електроенергия и природен газ остават ценово регулирани. Потребителите нямат достатъчен достъп до прозрачни и конкурентни оферти и нивото им на удовлетвореност от полученото качество на услугите е сред най-ниските в ЕС. През годините има малък признак за подобрение.
Инвестиционните нужди в областта на енергетиката и климата са значителни. Честите изменения на Закона за енергетиката не водят до създаване на стабилен и предвидим инвестиционен климат. По същия начин, последните сделки в енергийния сектор предизвикаха спекулации за политическо вмешателство, намалявайки привлекателността на сектора и потенциално възпирайки така необходимите чуждестранни инвестиции. Очаква се България да приеме окончателната версия на своя Интегриран национален план за енергията и климата до 31 декември 2019 г., както се изисква от Регламента за управление на енергийния съюз, с преглед на инвестиционните нужди за различните измерения на Енергийния съюз до 2030 г. Наличието на тази стратегия би спомогнало за подобряване на дългосрочната предсказуемост за инвеститорите, а забавяне в представянето ѝ би могло да доведе до несигурност на инвеститорите. Освен това България е домакин на няколко проекта от общ интерес, които целят подобряване на сигурността на доставките, по-добро интегриране на страната в енергийните пазари в ЕС и интегриране на възобновяемите енергийни източници.
България остава най-енергоемката икономика в ЕС с голяма преднина. Структурата на крайното енергийно потребление на България е доста сходна с тази на ЕС. Въпреки това през 2016 г. потреблението на енергия на единица БВП беше три пъти по-голямо от средното за ЕС. Това неефективно използване на енергия пречи на България да използва изцяло потенциала на сравнително ниските си цени на енергия.
България изостава в своя напредък към своята индикативна национална цел за енергийна ефективност до 2020 г. През 2017 г. България беше с приблизително 8% по отношение на потреблението на първична енергия и 15% по отношение на крайното потребление на енергия по-далече от целта, като и двете нива нарастват спрямо 2016 г. България е на последно място в ЕС през 2011 г. по енергийна ефективност, което показва, че това е дългогодишен проблем и се отразява негативно на производителността и конкурентоспособността на бизнеса в страната. Следователно трябва да се положат допълнителни усилия, за да се гарантира постигане на достатъчни икономии на енергия до 2020 г. Целевите мерки и инвестиции могат да отключат огромния потенциал за икономия на енергия в индустриалния, транспортния и жилищния сектор, подобрявайки общата конкурентоспособност на икономиката и качеството на живот на хората. Привличането на инвестиции и отключването на частно финансиране за подобряване на енергийната ефективност също е от съществено значение за осигуряването на целите на Съюза за енергиен преход с перспектива до 2020 г. и след това.
Пълният доклад може да намерите на: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2019-european-semester-country-report-bulgaria_en.pdf
