Европейската комисия (ЕК) на 26.02.2016 г публикува Доклад за България за 2016 г. включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси в страната. Докладът отразява развитието на страната ни в изпълнение на специфичните препоръки на съвета на Европейския съюз от 2015 г. В документа е изрично упоменато, че той е работен документ на службите на Европейската комисия и не представлява официалната позиция на Комисията, нито предопределя тази позиция.
Според доклада: По отношение на напредъка към постигане на националните цели на стратегията „Европа 2020“ България изглежда вече преизпълнява целите си относно намаляване на емисиите на парникови газове и повишаването на дела на енергията от възобновяеми източници и напредва добре по отношение на енергийната ефективност. При дял на възобновяема енергия от 18 % през 2014 г., България вече е над целта от 16 % за 2020 г.
Акцент в доклада се поставя върху важността и негативните последствия от пасивите натрупани в държавните компании в сектора енергетика. Пасивите на държавните предприятия биха могли да имат значителни последици за икономиката като цяло. Държавните предприятия в секторите на енергетиката и транспорта са изпитвали финансови затруднения през последните години. По-конкретно Националната електрическа компания (НЕК), която е част от „Български енергиен холдинг“ (БЕХ), е предизвикала значителни загуби и е поела задължения към холдинговото дружество майка. Досега БЕХ е бил в състояние да финансира тези разходи чрез печалбите, генерирани в други дружества, като например атомната електроцентрала в Козлодуй и „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО), както и чрез заемане на средства на международните пазари. През миналата година обаче БЕХ е изпитал трудности да осигури външно финансиране за погасяване на задълженията на НЕК. Кредиторите са поискали държавна гаранция за заемите си, която за момента не е предоставена.
Според Европейската комисия този пример изтъква взаимосвързаността на икономическите сектори и на рисковете, които носят условните задължения, както за публичните финанси, така и за цялостната макроикономическа стабилност.
Дълго време спешните реформи в електроенергийния сектор бяха забавени поради съчетание от сложни проблеми. Те включват свръхкапацитет за производство на електроенергия, разширяване на възобновяемите източници въз основа на щедри схеми за държавно подпомагане; дългосрочни споразумения за изкупуване на електрическа енергия; закъснения в постепенното закриване на електроцентралите, които са несъвместими с Директивата за големите горивни инсталации; както и слаб и политически зависим енергиен регулатор. България остава икономиката в ЕС с най- висока енергийна и въглеродна интензивност [1]
Липсата на реформи в миналото задълбочи проблемите в сектора на енергетиката. Предишните доклади за страната посочват основните недостатъци, включително: зависимост от внос на газ от един доставчик и един маршрут, липса на пазар за сделки за ден напред за електроенергия и приходи от природен газ от регулираните тарифи за крайните потребители, определени под съответните разходи на комуналните дружества за електроснабдяване; ниска удовлетвореност на потребителите и много ограничена или липсваща възможност за смяна на доставчиците на газ и електроенергия за домакинствата и малките предприятия [2]
Експертите от службите на Европейската комисия отчитат и напредъка на страната по отношение на поетите ангажименти и отправените препоръки от предходната година. Важна стъпка към либерализацията на пазара на електроенергия бе направена през януари 2016 г. със стартирането на сегмента за търговия ден-напред (day-ahead market) за електроенергия на Българската независима енергийна борса. Ще бъдат необходими допълнителни усилия, за да се гарантират съществени и ликвидни обеми на търговия, както и възможността за търговия с електроенергия на форуърдния сегмент и въвеждането на договори за газ. Все още предстои изготвянето на адекватни механизми за защита за уязвимите потребители и изменения в статута на единствен купувач на Националната електрическа компания (НЕК).
Другите мерки за финансова стабилност на енергийната система ще бъдат оценени през следващите месеци, когато бъдат налични нови данни. Те включват ангажимента за намаляване на административните разходи на дружествата на Български енергиен холдинг (БЕХ); предоговарянето на споразуменията за изкупуване на електроенергия между БЕХ и топлоелектрическите централи и приемането на препоръките на анализа на Световната банка за 2016 г. на финансовото състояние на енергийния сектор
В заключение за енергийния сектор, Европейската комисия изтъква, че България има значителен потенциал за енергоспестяване, което може да се постигне чрез пълното и ефективно прилагане на законодателството в областта на енергийната ефективност, като се обърне внимание на енергийно саниране на многоетажните жилищни сгради; модернизацията на топлофикационните мрежи и енергийната интензивност на промишлеността и малките и средни предприятия (МСП).
Пълният текст на документа е наличен на интернет страницата на Европейската комисия.
Източник: Доклад за България за 2016 г. на службите на ЕК
–––––––––––––––––––––––
[1] Евростат 2015 г., tsdec360
[2] Въпреки подобрението от 2013 г. насам пазарът на електроенергия в България все още се оценява от потребителите като най-лошият сред тези пазари в ЕС, а пазарът на газ е на четвърто място сред най- неблагоприятните в държавите — членки на ЕС, „Индекс за развитие на пазарите на дребно за 2016 г.“
