Статията е публикувана в юнския брой на сп. Ютилитис – утвърденото месечно B2B издание в България, обхващащо теми, свързани с енергийния сектор.
За жалост прогнозите от средата на миналата година за успокоение на пазарите на електроенергия и природен газ през пролетта на 2022 г. не се сбъднаха. Напротив, движени от същите фактори, както през 2021 г. и подхранвани от случващото се в Украйна, цените на електроенергията достигнаха нови върхове. Месец март беше най-скъпият въобще от създаването на енергийната борса, като средната цена достигна 488 лв./MWh. Средносрочните прогнози също не са оптимистични. Фючърсите на електроенергия до края на годината и тези за 2023 г., се търгуват на нива над 450 лв./MWh. На сходни нива са и сключените на българската борса дългосрочни договори за доставка през следващите 3 до 6 месеца. Изглежда високите цени не само на електроенергията, но и на природния газ, ще останат по-дълго от първоначално очакваното. С тази пазарна реалност ще трябва да се съобразяват, както търговците така и бизнес потребителите не само в България, но и в страните от Европейския съюз. Напомняме, че битовите потребители (домакинствата) у нас за момента са защитени от ръста на цените, тъй като те са снабдявани с електроенергия по регулирани цени, които са около 3 пъти по-ниски от пазарните.
За да се адресира случващото се на пазара, се очакват нови мерки от правителството. С голяма вероятност компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията ще придобият постоянен характер. За тяхното финансиране ще допринесат печалбите на държавните и частни дружества в енергетиката. Очаква се още промяна в схемата за премии за съществуващите ВЕИ централи така че да се гарантира, че те не получават нито по-високи, нито по-ниски приходи спрямо преференциалните им цени.
На този фон, през последните 3 месеца след промените в организацията на балансиращите групи, се наблюдават някои аномалии на пазара у нас. Те произтичат от по-ниските цени на балансиращата енергия спрямо борсовите цени за месеците февруари, март и април. Балансиращият пазар и балансиращите цени по принцип трябва да имат „наказателен“ и възпиращ ефект, тоест да са по-високи от пазарните, което да стимулира участниците да прогнозират правилно и да не се оставят в небаланс. Така трябва да се случва на теория, но на практика през последните 3 месеца в 75% от времето цената за недостиг е била по-ниска от борсовата. Това означава, че е по-изгодно за търговските участници да бъдат в небаланс и да закупуват електроенергията от балансиращия пазар, вместо от свободния. Освен рисковете за балансирането на електроенергийна система, които се пораждат от такова ценово несъответствие, се стига до положение, в което цените на Доставчиците от последна инстанция (ДПИ) стават по-изгодни от тези на нормалните доставчици.
Фигура 1. Хистограма илюстрираща броя часове, в които цената за недостиг е по-ниска от борсовата за 3те месеца (февруари, март, април)
* на абсцисата са отбелязани ценовите интервали, показващи разликата между цената за недостиг и борсовата цена. Така например разлика в ценовия интервала [-115 лв./MWh; 0 лв./MWh] се среща най-често в 617 от часовете. Различията в 6 от часовете надхвърлят 576 лв./MWh, което означава че в тези часове цената на балансираща енергия е с 576 лв./MWh по-ниска от борсовата цена.
ДПИ, както подсказва името са „резервен“ доставчик, който трябва да осигурява снабдяването на клиентите в крайни случаи. Те следва да снабдяват с електроенергия клиенти, които не са избрали друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини (например, поради обявяване на доставчика в несъстоятелност или ликвидация, отнемане на лицензия или друго събитие). Затова и цената на ДПИ трябва да е най-висока в сравнение с останалите доставчици (търговци) на свободен пазар, за да стимулира клиентите по-бързо да си изберат нов доставчик с по-добри условия.
В България цената на електроенергията от ДПИ се определя по формула, като в нея 80% е борсовата цена, а 20% цена на балансираща енергия за недостиг. Върху цялата сума се начисляват и 5%, които отиват да покрият разходите на ДПИ по снабдяването. Формулата е направена с идеята, че цената за недостиг винаги ще е по-висока от борсовата и така крайната цена на ДПИ ще е по-висока от пазарната. Поради по-ниските цени на балансираща енергия обаче се случва точно обратното. През 61% от времето крайната цена на ДПИ е по-ниска от борсовата. Трябва да се отбележи, че при договорите с търговците крайните клиенти заплащат малка добавка над борсовата цена, с цел да се покрият разходите на търговците за прогнозиране, балансиране и др. Следователно крайната цена на ДПИ в голяма част от времето е била по-ниска от крайната цена, която са могли да предложат търговците.
Всичко изброено до тук води до миграция на крайни клиенти към Доставчика от последна инстанция, който до голяма степен може да се разглежда като форма на регулиран сегмент. Така имаме обратна ре-регулация на пазара и връщане на бизнес клиенти към регулираната му част, т.е. снабдяване от ДПИ.
Със сигурност през следващите няколко месеца ще видим промени в законодателството, регулациите и ценовото решение на КЕВР, които ще имат пряко отражение върху модела на работа на пазара. Междувременно ще трябва да бъдат изгладени съществуващите неефективности, за да може моделът на българския пазар да способства справедливо ценообразуване.