По време на вълната от корона вирус в Европа и последвалите ограничителни режими в повечето европейски държава цените на електроенергията и енергийните продукти се сринаха. Причините бяха свързани най-вече с намаленото потребление, съответно намалено търсене и неяснотата до кога ще продължат да действат строгите мерки за борбата с вируса. През този период в Германия наблюдавахме в определени дни отрицателни цени, а в България спад на борсовите цени до месечни нива от под 50 лв./MWh. Пандемията ускори започналото през зимните месеци на 2019 г. понижение на цените на природния газ, като дълго време той се търгуваше между 4-5 €/MWh, а в някои дни близко до 3 €/MWh. Подобна съдба имаха и цените на петрола, квотите за въглеродни емисии и въглищата. Изключение беше уранът, чиято цена се покачваше в този период.
След отхлабването на мерките и плавното възстановяване на икономическата активност, най-бързо възстановиха предишните си ценови нива квотите за въглеродни емисии, даже през юли отбелязаха своеобразен рекорд достигайки 29.56 €/тон. По-плавно започнаха да се повишават и цените на електроенергията, както на спот пазарите така на фючърсните договори. Котировките все още не са достигнали пред кризисните стойности, но се доближават до тях. Тенденциите, както за електроенергията така и за природния газ са в посока на увеличение, спрямо стойностите от предходните месеци.
През втората половина на месец август 2020 г. се покачиха цените на енергийните фючърси за доставка през последното тримесечие (Q4) на 2020 (Фигура 1). До преди това пазарите се колебаеха за нивата през Q4 2020, като те ту се покачваха, ту спадаха. Предвид волатилността е трудно да се предскаже каква ще е следващата посока, в която ще поемат цените. Голямата динамика и несигурност е главно продиктувана от неяснота по отношение темповете на възстановяване на икономиката и ситуацията с корона вируса през есенните и зимни месеци.
Фигура 1. Развитие на цената на унгарския електроенергиен фючърс с доставка през четвъртото тримесечие на 2020 г.
Природният газ също бележи увеличение, както на ниво спот така и за дългосрочни договори. За зимните месеци европейските котировки вече надхвърлят 14 €/MWh, на такива стойности бяха през декември 2019 г., след което започна същественият спад на цените на газа.
В контекста на описаното какво може да очакваме в България през идващата зима? Разбира се страната ни не остава изолирана от случващото се на световните и европейските енергийни пазари. Свидетелство за това е ежемесечният ръст на цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Въпреки това те все още са значително по-ниски от тези през 2019 г. (Фигура 2). Редно е да направим уточнението, че през миналата година борсовите цени в периода юли – октомври бяха нетипично високи, надхвърляйки 101 лв./MWh.
За всякакви дългосрочни прогнози трябва да се съобразим с фундаментите, които движат енергийните пазари. Основен такъв фундамент е метеорологичната обстановка. Към момента прогнозите (Европейският климатичен модел) до месец декември са за температури над средните за периода и нива на валежите около или по-ниски от средните. Това ни казва, че по-скоро може да очакваме нормално потребление през есенните месеци и началото на зимата. Следователно вероятността е ниска времето да окаже влияние върху търсенето, а от там и върху цените на електроенергията. Друг фактор, предполагащ стабилност на цените през тези месеци, е високата запълненост на язовирите. Въпреки тези положителни очаквания, съществуват и рискови фактори, които могат да повлияят пазара в посока нагоре. Например това са продължителни периоди с по-ниски температури през зимните месеци, увеличението на цената на природния газ и високите цени на квотите за въглеродни емисии, които оскъпяват производството от въглищни централи и др. Не трябва да забравяме и несигурността по отношение на ситуацията с корона вируса.
Фигура 2. Сравнение на спот цените на БНЕБ през 2019 и 2020 г.
В резултат от едновременното действие на изброените, а и на други фактори цените на свободния пазар в България ще се движат в едната или другата посока. С тази пазарна действителност от 1 октомври ще се сблъскат и най-малките стопански клиенти като магазини, фризьорски салони, кафенета, адвокатски кантори и др. Последните промени в Закона за енергетиката ги задължават да сключат договор за доставка на електроенергия с търговец на свободния пазар. Важно за тях е да знаят основните видове договори, които предлагат търговците. Едните са с фиксирана цена на електроенергията за периода на договора (най-често 1 година). Другите са с променлива (борсова) цена, т.е. цените, по които клиентът заплаща електроенергията отговарят на почасовите цени постигнати на Пазар ден напред на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). При този тип договори цените за крайните потребители се влияят пряко от движението на цените на пазара на едро на електроенергия. Понеже свободният пазар е пазар по свободно договорени цени е възможно да бъдат договорени и други ценови планове, различни от посочените. Например, цена на електроенергията по две тарифи – дневна и нощна и други.
Всичко, което е необходимо да направят фирмите за излизане на свободен пазар е: първо да се свържат с търговец на електроенергия (списък с активните търговците е публикуван на уеб страницата на КЕВР) и второ да сключат съответния договор за покупко-продажба на електрическа енергия с избрания търговец. След това той ще извърши прехвърлянето и ще сключи всички необходими договори от името на клиента.
