Статията е публикувана в декемврийския брой на сп. Ютилитис.
С настъпването на първите студени седмици от ноември потреблението (Фигура 1) и цените на електроенергията традиционно тръгнаха нагоре. Дали това ще продължи и през следващите месеци от зимния период предстои да видим. Факторите, които допринасяха за едни по-ниски и стабилни енергийни цени през септември и октомври, започват отслабват своето влияние върху пазарите на електроенергия, природен газ и въглеродни квоти. Част от тези фактори бяха: по-ниско от обичайното потребление на електроенергия и природен газ, заради по-топлите месеци октомври и ноември и съответно късното начало на отоплителния сезон в България, добра запълненост на националното и европейските газохранилища, спад на цената на въглеродните квоти на нива под 66 евро/тон, спад на търсенето на газ на азиатските пазари, заради локдауните и засилена конкуренция за доставки на LNG доведоха до най-ниските ценови нива от юни насам, връщане на електроцентрали от годишни ремонти в електроенергийната система на Европа и други.
Фигура 1. Сравнение на потреблението на електроенергия между първата и последната седмица на месец ноември 2022
Всичко изброено до тук звучи изключително оптимистично, но с повишаване на потреблението цените на енергийните стоки възобновиха позабравената тенденция за ръст. За последните 20 дни имаме 85% увеличение на спотовите цени на електроенергията в България, 30% увеличение на цената на природния газ на нидерландския бенчмарк хъб TTF и 12% увеличение на цените на квотите за въглеродни емисии. Това развитие тласна и цените на фючърсите на електроенергия за 2023 в посока нагоре, като цените за доставки през 2023 все повече се доближават до стойността 400 €/MWh.
Какъв ще е ефектът от очакваните по-високи цени през следващите месеци? За битовите потребители в България ефект няма да има, тъй като те се снабдяват по регулирана цена, а вероятността Регулаторът да я промени от 01.01.2023 е изключително малка. Стопанските потребители в България ще получават компенсации за цялата 2023 година в размер на разликата между средномесечната борсова цена и 200 лв./MWh. Съответно може да кажем, че за тях увеличението на пазарните цени ще има минимален ефект, тъй като те се възползват от финансови компенсации, които наподобяват „таван“ на цената в размер на 200 лв./MWh. При нива на цените сходни с тези от месец август за стопанските потребители ще се повиши съществено ДДС-то, което заплащат за електроенергия, тъй като компенсациите се начисляват без ДДС и се приспадат от общата стойност на активната електроенергия, върху която се дължи ДДС.
В същото време в редица страни от Европейския съюз, включително и в България се очаква да се въведат разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/1854, който предлага мерки за справяне с високите цени на енергията. Ключова мярка по регламента е налагането на таван на цените за мнозинството от производители на електроенергия. Съответно при неговото прилагане и производителите ще получават „регулирана“ цена. Както виждаме до тук, високите цени на електроенергията, провокираха засилен ценови контрол на свободните пазари. Получава се така че производители и потребители ще получават цена, която можем да определим като регулирана под една или друга форма. Подобна интервенция, особено приложена на европейско ниво, ще предизвика изкривявания на ценовите сигнали, тъй като производителите нямат да имат стимул да търсят по-високи цени от определения им административно таван.
Пазарни участници, които се очаква да заплащат пълната стойност на електроенергията, остават търговците. Затова при очакваното повишение на цените през следващите месеци ликвидните проблеми при търговците ще се изострят. Особено сериозни ще са те при едни екстремни цени и в ситуация на увеличаващи се лихви по кредитите. Не е изключено отново да видим индивидуални или общоевропейски мерки за подпомагане нуждите на доставчиците от оборотни средства.
Друга важна тема, която ще вълнува пазара в България е моделът на балансиране и вече действащият 15-минутен период на сетълмент. При първите данни от 15-минутния сетълмент за октомври виждаме, както положителни така и някои притеснителни резултати. Всички мрежови оператори и координаторите на балансиращи групи успяха да се справят с подаването и обработването на четворно увеличения обем от данни. Постигнатите ценови резултати за недостиг и излишък показаха малки разлики спрямо стария модел за балансиране на 1 час. Преносният оператор (ЕСО) намали интервалите, в които е балансирал системата едновременно в двете посоки и това даде повод на ЕСО да анализира възможностите за преминаване към единна цена за балансиране. Модел, който действа на повечето развити пазари и който българската държава е поела ангажимент частично да приложи заради Плана за възстановяване и устойчивост.
Притесненията са свързани с резултатите постигнати от координаторите на балансиращите групи. Има увеличение в абсолютните количества на излишъка и недостига, като при различните координатори варират в границите между 10 и 20%. Ефектът е леко увеличение на разходите за балансиране. Резултатът трябва да се вземе под внимание, тъй като при повишаване на цените, съответно ще се повишат и разходите за балансиране, което крие опасности. Преобладаващото мнение е, че преди да бъде въведена нова методика за единната цена на балансиране е необходимо още време пазарните участници да се адаптират към 15-минутния сетълмент. Реалистично е да очакваме дискусиите по нова методика за балансиране да започнат още тази година, но нейното стартиране да бъде в края на първото тримесечие на 2023 г. В противен случай остава опасността новият модел с единна цена да доведе до още по-голямо увеличение на разходите за електроенергия, ако бъде въведен в ценово най-чувствителните месеци.
