„Държавните производители не трябва да участват в търгове, инициирани от купувачи. Без пазарно обединение със съседни страни ще продължаваме да наблюдаваме флуктуации в борсовите цени на тока“, казва председателят на АТЕБ Мартин Георгиев в интервю за списание Икономист
– Г-н Георгиев, свободният електроенергиен пазар пак нашумя както с постигнатите рекордни цени в Европа за 3 юли, така и с провеждането на търгове, при които инициатор на сделките са купувачи. Как се стигна дотук?
– Високите цени на сегмента „Ден напред“ на БНЕБ от началото на месеца са пряко свързани със значителното увеличение на търгуваните количества. В сравнение с края на юни през първите дни на юли се търгуваше между 42% и 53% повече електроенергия. Това, от една страна, се случи, защото много дългосрочни договори между търговци и производители приключиха на 30 юни и на купувачите се наложи да си набавят липсващите количества от спот пазара. Друга причина е увеличеното потребление на електроенергия в страната през първата седмица на юли, свързано с по-високите температури. Освен тези фактори считам, че пазарът още се напасва ценово след последните законови промени. В такъв период ставаме свидетели на големи ценови разлики в последователни дни, които постепенно се изглаждат и достигат до определен диапазон от стойности, който е еквивалентен или близък до реалната пазарна цена.
– Може ли да се говори за манипулиране на пазара?
– Изцяло от компетенциите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е да прецени дали спечелените търгове пораждат съмнения за търговия с вътрешна информация и пазарна манипулация. От АТЕБ сме уведомили КЕВР с обосновано предположение за потенциално извършени нарушения по смисъла на Европейския регламент REMIT относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия. От тук нататък случаят е в ръцете на комисията, като очаквам те да проведат съответното разследване. Изключително важно е такива случаи да бъдат напълно изяснявани, за да не се подрива доверието в свободния пазар и да не се ощетяват пазарни участници за сметка на други. Смятам, че за да не се стига в бъдеще до подобни сделки, то държавните производители не би трябвало да участват в търгове за покупка, а да организират търгове за продажба, до които да имат достъп всички при равноправни условия.
– Как бихте коментирали съвета на енергийния министър Теменужка Петкова от миналия четвъртък, че бизнесът трябва да се ориентира към двустранни договори и да не разчита толкова на борсовия сегмент „Ден напред“?
– Напълно нормално е бизнесът да търси дългосрочни двустранни договори за подсигуряване на електроенергия за своето потребление. По този начин за дълъг период от време бизнес клиентите ще имат предвидима и стабилна цена на електрическата енергия. Проблемът е, че на българската енергийна борса все по-рядко се организират търгове за дългосрочна доставка. Това принуждава търговци и бизнес клиенти да закупуват голяма част от необходимите им количества от пазара „Ден напред“.
При стартирането на свободния пазар на крайните клиенти се предлагаха дългосрочни договори за период от 6 месеца, година и повече по фиксирана цена. Обаче през последните години поради липсата на предлагане на дългосрочна база (търгове от държавните централи) пазарът се ориентира към договори, обвързани с цените на „Ден напред“. По този начин купувачите от борсата, включително крайните клиенти, са изложени на висок ценови риск, тъй като постиганите цени са изключително волатилни и непредвидими. Именно заради тази волатилност и ръст на цените през последните 2 години повече от 17 търговеца се оттеглиха от пазара, а други натрупаха значителни загуби.
– Подобни флуктуации не се случват за първи път, но като че ли няма ефективна реакция от регулатора. Защо според Вас?
– Инструментите на КЕВР, с които може да влияе върху пазара, са много ограничени. Ролята на Комисията е главно да следи неговата работа и при съмнение за нередности, като пазарна злоупотреба, търговия с вътрешна информация, неспазване на лицензи и др., да предприеме действия. При настоящия модел на регулиран и свободен пазар без пазарно обединение със съседни страни съществени разлики в търсенето и предлагането ще водят до осезаеми флуктуации в цените. Именно това наблюдаваме.
За последните 7 месеца вече 3 пъти ставаме свидетели на цени на БНЕБ, които надхвърлят регионалните. Първия път през зимните месеци при увеличение на потреблението в страната, по-късно през месец май при плановия годишен ремонт на 6-и блок АЕЦ „Козлодуй“ и намаляване на предлагането от централата с 1040 MW и сега, когато на „Ден напред“ има повишено търсене, а на платформата за двустранни договори липса на достатъчно предлагане.
Промените от 1 януари, които изкараха на пазара ВЕИ производителите и технологичните загуби от мрежовите оператори, допълнително допринасят за флуктуациите. Въпреки че като годишни стойности загубите и предлагането от ВЕИ са много сходни, то те са силно разминаващи се по часови и сезонни профили, което води до недостиг или излишък на борсата в определени периоди. С цел това да бъде избегнато, от АТЕБ настоявахме преди законът да бъде приет, да се направи оценка на въздействието.
– Как бихте коментирали факта, че БНЕБ сама пише правилата, по които работи, включително и сама ги променя?
– От момента на нейното създаване до сега борсата оперира с изключителна свобода. Тя определя напълно самостоятелно тарифите и правилата си, без одобрение от КЕВР или друга институция, но всички участници на българския пазар трябва да се съобразяват с тези правила, защото БНЕБ е задължителен канал за продажба на електроенергия в България.
След като са налице законови задължения и повечето производители трябва да продават произведената от тях енергия чрез платформите на борсовия оператор, следва да има строг контрол на дейността на БНЕБ. Редно е правилата, тарифите и договорите за участие на борсата да се одобряват от КЕВР след обществено обсъждане. За пример мога да дам Румъния, където търговията през борсата също е задължителна, а тарифите на OPCOM (румънската енергийна борса) се определят от румънския регулатор.
Вече се натрупаха няколко примера за едностранно изменение на борсовите правила, които ощетиха пазарните участници. Най-видните от тях са отказът на борсата да бъде страна по сделките на пазара за двустранни договори, водейки до премахване на възможността всеки участник да търгува с всеки друг и прехвърляйки изцяло риска от контрагента (counterparty risk) върху пазарните участници. Друга подобна стъпка се случи през юни 2019, когато борсата промени правилата си за сетълмент, което доведе до увеличение на изискваните обезпечения и оскъпи търговията.
– Какво може да се направи, за да няма подобни „рецидиви“ в бъдеще?
– Навременна пълна либерализация, която да прекрати всички изкривявания и съществени ценови различия между свободния и регулирания пазар. Например АЕЦ „Козлодуй“ предлага електроенергията си на регулиран пазар на цена от 53.90 лв./MWh, докато на свободния е на значително по-високи. От изключително значение е да се осъществи пазарно обединение със съседните пазари на база „Ден напред“ и в рамките на деня. Това ще осигури повече възможности както за износ, така и за внос на електроенергия. Пазарно обединение би поставило таван на цените в България, така че най-високите нива да не се различават значително от регионалните.
*Мартин Георгиев е председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ), прокурист на Алпик Енергия България ЕООД, регионален мениджър за Южни Балкани.
Aсоциацията информира предварително за съмнителни търговете на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ), при които на 28 юни продавач, по всяка вероятност АЕЦ „Козлодуй“ продаде на няколко компании значителни количества на цени под пазарните нива. Според изчисления на АТЕБ с участието си в тези аукциони за дългосрочни доставки продавачът е пропуснал да спечели около 19 млн. лв.
Текстът е публикуван в брой 27 /2019 г. на списание „Икономист“ от 12 юли, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Източник: сп. Икономист
