Статията е публикувана в юнския брой на списание Ютилитис.
Подобно на 2020 г., настоящата 2021 г. също е динамична за енергийните пазари, но ги тегли в друга посока. Докато през миналата година станахме свидетели на спад в потребление и срив на цените на електроенергията и енергийните продукти, през настоящата година ситуацията е коренно различна. През последните 3 месеца се наблюдава драстичен ръст на електроенергията не само в България, но и в цяла Европа. Обикновено месеците март, април и май се характеризират с по-слабо потребление, добри водни запаси и засилено производство от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Тези фактори са предпоставка за стабилно предлагане и ниски цени. Затова и през последните 4 години в този период електроенергията на българската борса се търгува средно за около 64 лв./MWh.
През 2021 г. обаче ситуацията е коренно различна и именно тези три месеца са с най-високите цени въобще реализирани на българския пазар. Средно за периода се достига стойност от 113 лв./MWh, което е почти двойно по-високо от типичното и от очакваното. Поскъпването започна още през март и април, като тогава беше продиктувано от нетипично ниските ниските температури и в следствие на тях увеличено търсене. През втората половина на април обаче при стабилизиране на времето и спад на потреблението цените продължиха да растат и достигнаха нови рекорди за пролетния период. Тук обаче водещи фактори бяха тенденциите за увеличаване на цените на въглеродните квоти, природния газ, въглищата и други енергоносители. Това в комбинация с излизането в ремонт на различни мощности, напр. 6ти блок на АЕЦ Козлодуй, се отрази на пазара в посока нагоре.
Фигура 1. Унгарски електроенергиен фючърс – базов товар с доставка през третото тримесечие на 2021 г.
Тенденцията се запази и продължава да бъде актуална и към настоящия момент сочат фючърсите на европейската енергийна борса и тези на унгарската, която е най-ликвидната за района на Централна и Югоизточна Европа. Допълнителните проблеми на българския пазар свързани с недостатъчно предлагане и аварийно намаляване на работата на АЕЦ Козлодуй, допринесоха за това да бъдем ценови рекордьори в Европа в определени дни.
Във важен фактор за ценовата динамика на пазарите се превърнаха инвеститорите. Движенията на цените на енергийните продукти на световните пазари все повече се влияят от поведението на финансови участници (банки, фондове и др.). През последната 1 година ясно се вижда засилен интерес от тяхна страна към енергийните стоки. Все повече платформи предлагат услуги и на по-малки играчи да се включат в комодитис търговията. В следствие се акумулира капитал вложен в пазарите на енергийни продукти, който често е със спекулативна цел и не е обвързан с физически доставки. Подобни действия могат да доведат до изкуствено увеличаване на цените и волатилност, каквито случаи се наблюдават.
Интересно е да отбележим, че през последния месец характерният ръст в цените бива прекъснат от съществен спад с около 10% само за един кратък период от 2 дни (18 и 19 май). Това е валидно, както за пазара на електроенергия (Фигура 1) така и за пазарите на природен газ (Фигура 2), въглеродни квоти (Фигура 3) и други. Озадачаващо е, че този спад не е базиран на явни фундаментални промени свързани със съответните пазари. От друга страна е важно да се отбележи, че в същия период има голям спад от над 20% в ценовите нива на водещи криптовалути. Дали има конкретна връзка между двете не е напълно ясно, но е факт, че все повече движенията на различните инвестиционни пазари, като стокови пазари, пазари на криптовалути, пазари на суровини, оказват влияние върху цени на енергийните продукти.
Фигура 2. Спот цени на природния газ на нидерландския хъб TTF
Фигура 3. Фючърс на квоти за въглеродни емисии за декември 2021 г.
На фона на дългосрочната ценова несигурност и пред опасността високите цени да са новото нормално, редица компании включително търговци на електроенергия и крайни клиенти решават да инвестират в изграждането на ВЕИ централи. Предпоставката е в близко бъдеще да станем свидетели на втори бум на такива проекти в България, като само за 2021 г. постъпилите заявления са за присъединяване на приблизително 2000 MW мощност от ВЕИ. Още през изминалата година, въпреки пандемията и ниските цени на електроенергията, имаше „пробуждане“ на ВЕИ пазара с реализирани инсталации с обща мощност над 100 MW. Предизвикателство пред такъв тип проекти, особено за по-големите централи, е сключването на дългосрочни договори за продажба на електроенергията. Напомняме, че новите ВЕИ централи не се ползват от преференциални цени, а разчитат изцяло на реализация на енергията си на пазарен принцип. Сключването на дългосрочни договори за продажба с търговци или крайни клиенти гарантира на ВЕИ производителите стабилен паричен поток. Тези договори са от ключово значение за реализирането на ВЕИ проектите, защото се използват като гаранция пред банките за получаване на кредитиране.
В момента сме в период на несигурност и очакване за формиране на дълготрайните тенденции на енергийните пазари в периода след овладяване на пандемията от коронавирус. Все по-добрата интеграция и зависимостите между отделните пазари правят почти невъзможно разграничаването на местните от глобалните пазари. Пазарът на електроенергия в България не прави изключение, като глобалните фактори в голяма степен вече са тези с водеща роля в определянето на ценовите равнища у нас.
