Статията е публикувана в юлския брой на сп. Ютилитис
Моделът на свободен пазар в България се различава от развитите европейски пазари. Единствено сходство има с румънския пазар, където също е задължителна търговията през борсата. От началото на годината обаче Румъния върви все повече в посока на освобождаване на пазара, след като техния регулатор прие решение, с което се разрешават двустранни сделки извън местната енергийна борса OPCOM. По този начин България скоро ще остане единствената страна в Европа с предлагане изцяло изнесено на борсата.
Пречките за търговията произтичащи от това са, че няма други платформи за търговия и брокерски екрани, които широко се използват за сключване на сделки с електроенергия в другите европейски страни. Преди въвеждането на задължителна търговия в началото на 2018 на българския пазар функционираше, както Българската независима енергийна борса (БНЕБ) така и онлайн, тръжните платформи на големите производители НЕК, ТЕЦ Марица Изток 2, АЕЦ Козлодуй и различни брокерски екрани. В резултат имаше конкуренция между отделните платформи за търговия и цените стимулираха участието на всяка от тях. Редица сделки свързани с двустранно договаряне и нестандартни продукти бяха осъществявани и посредством брокери. В последствие пазарът се рецентрализира, чрез законодателна промяна и БНЕБ се превърна в единствената разрешена платформа за предлагане на електроенергия. Интересното беше, че въпреки монополното положение на борсата тя сама определяше своите правила и тарифи, които не подлежаха на одобрени и контрол от страна на регулаторен орган. Промяна настъпи през миналата година, когато беше гласувано КЕВР да одобрява правилата на борсата. В следствие на това през юли 2020 Регулаторът публикува новите правила за работа на борсата. В тях комисията дава голяма свобода на БНЕБ да продължава сама да определя своите тарифи, размерът на изискваните обезпечения и вида на търгуваните продукти. Въпреки намесата на КЕВР, все още ключовите решения, за това какви продукти при какви тарифи се търгуват, продължават да се взимат от борсата, без да подлежат на обсъждане.
Промяната не закъсня и БНЕБ обяви, че на платформата за Двустранни договори вече ще се търгуват само стандартизирани продукти – базов товар, пиков товар, нощна енергия, а периодите на доставка са седмица, месец, тримесечие, половин година и една година. Преди това можеха да се търгуват продукти с отклонение и нестандартни периоди на доставка като седмица и половина, една година с прекъсване и други. Продуктите с отклонение позволяваха на производители с различен от базовия профил да реализират електроенергията си на дългосрочна база. В периода 2018 – 2020 година значително по-голямата част от успешните търгове, организирани на БНЕБ, бяха за продукти с отклонение или с нестандартен период на доставка (Фигура 1).
Фигура 1. Видове успешни търгове организирани на БНЕБ в периода 2018 – 2020 г.
Пазарът на електроенергия в България винаги е позволявал да се търгуват нестандартни и гъвкави продукти. Първоначално предлагани от НЕК и ТЕЦ Марица изток 2, а в последните години и от производители от ВЕИ и ВЕКП. Елиминирането на този вид дългосрочна търговия, ще прехвърли предлаганите от тях количества на друг сегмент – пазар ден напред (ПДН). Той е най-непредвидимият и волатилен пазар, където цените варират в широки граници на часова, дневна, месечна и годишна база. Следователно производителите, участвайки на ПДН, ще поемат ежедневен пазарен риск, който в крайна сметка ще се прехвърли и към купувачите на тази електроенергия – търговци и потребители. Това е част от провежданата политика през последните години все повече да се приоритизира краткосрочната търговия за сметка на дългосрочната (Фигура 2).
Фигура 2. Брой успешни търгове за дългосрочни продукти на БНЕБ между 2017 и 2020 г.
*През 2017 все още се провеждат търгове на онлайн платформите на основните производители
Основата на един устойчив и предвидим пазар на електроенергия е именно обратното – дългосрочната търговия. Само с дългосрочни договори между производители и търговци, и търговци и крайни клиенти може да се постигне ценова стабилност и предвидимост. По този начин всички по веригата ще знаят цената на електроенергията и ще могат ефективно да управляват своя бизнес. Такава е практиката на регулирания пазар, където цените се определят на годишна база и договорите са целогодишни. Именно заради това и поради по-добрите ценови нива от 2018 до 2020 наблюдаваме засилена миграция на стопански потребители ниско напрежение от свободния към регулирания пазар.
Затова се стигна и до ситуация с последните промени в Закона за енергетиката по задължение, а не водените от по-добри условия, всички стопанските потребители ниско напрежение да бъдат изкарани на свободен пазар. Те ще трябва до 01.10.2020 вече да са сключили договор с доставчик на свободния пазар или да преподпишат договор с настоящия си доставчик (краен снабдител), който ще бъде валиден до 30.06.2021. Образецът на новия договор с крайния снабдител и условията по него ще се приемат от КЕВР.
За да сменят доставчика си с такъв на свободния, стопанските потребители ще е достатъчно да сключат договор за доставка с търговец на електроенергия. Търговецът от своя страна ще извърши прехвърлянето, като от името на клиента ще сключи договор със съответния мрежови оператор и с доставчика от последна инстанция (ДПИ), както и ще подаде заявление за първоначална регистрация. Удачно е клиентът да сключи договора с търговеца до десето число на месеца, за да може смяната да влезе в сила от първо число на следващия месец. Очакванията са над 300 000 нови потребители да се присъединят към свободния пазар, като тяхното годишно потребление се равнява приблизително на 4 000 000 MWh. Това е поредната стъпка към пълната либерализация на пазара на електроенергия. Но при липса на адекватни варианти за покупка на електроенергия, предоставянето на дългосрочна ценова стабилност за клиентите на свободен пазар е поставено пред риск.