Комисията по енергетика представи плановете за промени в Закона за енергетиката, които да продължат процеса на либерализация на пазара на електроенергия. Те включват:
- Излизане на свободен пазар на стопански потребители с мощност равна или по-голяма от 30kW (54 998 бр., 2 053 941 MWh, 12% от потреблението на свободен вътрешен пазар)
- Излизане на свободен пазар на битови потребители с мощност равна или по-голяма от 50kW (ок. 3 000 бр., 27 339 MWh)
- Създаване на платформа от КЕВР за сравняване на условията предлагани от доставчиците на свободен пазар
- Обмислят се текстове, които да не позволяват връщането обратно на регулиран пазар за потребители излезли вече на свободния пазар
- Промените трябва да влязат в сила от 1 юли 2020 г.
Причината да се бърза с промените е, че Европейската комисия ще нотифицира механизма за капацитет, само ако пазарът на електроенергия отговаря на изискванията на европейските регламенти и директиви.
В допълнение от МЕ заявиха, че очакват до края на март 2020 да публикуват новата Енергийна стратегия на България.
Повече подробности за плановете на правителството за либерализация на енергийния пазар може да намерите в интервюто на председателят на Комисията по енергетика – Валентин Николов, публикувано в Economic.bg:
– Г-н Николов, от 1 юли част от бизнеса и малка част от домакинствата се предвижда да излязат на свободния пазар на ток. Първоначално обаче се появи информация, че промяната ще е със задна дата – от 1 януари, което обърка хората.
– От 1 юли небитовите потребители, които са свързани към разпределителната мрежа с присъединена мощност равна или над 30 киловата и битовите с капацитет 50 и повече киловата, излиза на свободния пазар на ток. Данните във връзка с присъединените капацитети, към които са вързани субектите – били те битови или небитови, обаче ще се взимат към 1 януари 2020 г., защото ако ги взимаме към 1 юли 2020 г., те може да потърсят вариант, чрез който да избягат от този процес.
Профилът на домакинствата, които ще бъдат засегнати от промяната, е на база потребление. Ето и един пример – една сауна обикновено се загрява с около 4 киловата, солариумът – с 2 киловата, бойлерът е около 2 киловата, електрическо парно за къща е между 4 и 6 киловата. Тоест, къщите, които ще бъдат засегнати от промяната, трябва да употребяват доста голяма мощност.
– За либерализацията на пазара на ток за битовите потребители се говори от години и всеки поставен срок до момента не беше спазен. Каква е причината сега така набързо да решим, че е време започнем да либеразлизираме пазара? Има ли общо с необходимостта от въвеждането на Механизма за капацитет?
– Причината за тази стъпка не е, че трябва да се възползваме от Механизма за капацитет, който изисква пълна либерализация на пазара, тъй като срокът това да се случи е 2025 г. Трябваше малко по-голяма смелост. Никой политик не иска да кара домакинствата да излизат на свободния пазар, защото не е ясно какво ще се случи, понеже той е много волатилен. Проблемът с енергийно бедните потребители и уязвимите още не е решен. От друга страна тази либерализация винаги пречи на изборите и затова нито един политик не иска да поеме отговорност за това. След разговори с работодателите стигнахме до извода, че това кръстосано субсидиране в сектора не може да продължава повече и трябва по-богатите да поемат инициативата в свои ръце. С регулиран пазар не може да насърчим нито енергийната ефективност, нито процесите по използване на възобновяеми източници за домовете, а енергетиката субсидира неправилно тези, които могат да си ги позволят.
С работодателите намерихме вариант, с който да започне либерализацията и да се подготвя обществото. Изкарваме на свободния пазар 56 хил. фирми, които правят бизнес и би трябвало да се ориентират добре в една пазарна обстановка. Не е необходима голяма информационна кампания за тях. Дори повечето от тях са били на свободния пазар, но са се върнали към регулиран.
Цялото интервю четете на: Economic.bg
Източник: Economic.bg
