Настоящият обзор за развитието на цените на пазара на електроенергия през 2017 г. в България и региона на Централна и Югоизточна Европа е изготвен на база тримесечните доклади публикувани от Службата за наблюдение на енергийните пазари към Главна дирекция Енергетика на Европейската комисия. Докладите предоставят информация за цените на европейските енергийни борси и описват факторите оказващи влияние върху пазара на електроенергия. Чрез подготвянето на тези тримесечни доклади, Европейската комисия цели да подобри обществения достъп до информация за цените на електроенергията в държавите членки на Европейския съюз. Подготвеният по-долу обзор за 2017 разглежда развитието на българския електроенергиен пазар в контекста на регионалния такъв включващ държавите – Румъния, Гърция, Сърбия, Чехия, Унгария и Словения. Поради системната свързаност и възможностите за трансгранична търговия, цените на електроенергията постигнати на споменатите пазари имат пряка зависимост помежду си и оказват влияние на цените на електроенергията и в България.
С цел по-добро разбиране на представените данни трябва да отбележим, че България е единствената страна в Европа прилагаща такси върху електроенергията за износ, изразяващи се в начисляването на цени пренос и достъп до електропреносната мрежа. През 2017 г. експортната такса за електроенергия с произход България беше 4.32 евро за MWh, като в последствие беше увеличена до 4.7 евро за MWh. Тази такса означава, че когато се изнася електроенергия от страната освен стойността на електроенергията износителят трябва да заплати и таксата износ. Освен това, за да премине електроенергията граница трябва допълнително да бъдат закупени преносни способности (капацитети). По този начин, когато в България има излишък на електроенергия, за да бъде изнесена трябва да бъдат заплатени цената на електроенергията, таксата за износ и стойността на съответния трансграничен капацитет. Това означава, че за да се компенсира разликата от таксата износ и стойността на трансграничните капацитети, цената на електроенергията с произход България трябва да е значително по-ниска, за да се реализира на съседните пазари. Това е и една от причините за наблюдаваните по-ниски цени в България през 2017 в сравнение със съседните пазари, продиктувана от по-голямото производство в страната и необходимостта от износ.
Първо тримесечие на 2017
Регионалната средномесечна цена за базов товар в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) отбелязва значително увеличение през януари 2017 и достига 62 €/MWh, а средната цена по двустранни договори за пиков товар достигна 81 €/MWh, като и двете са над средните месечни стойности. Основната причина за това бяха изключително ниските температури в региона и съответно повишеното потребление. Подобно на останалите региони в Европа, високите цени от януари започнаха да намаляват, като през март те достигнаха нормалните средни нива от 35 €/MWh за базов товар и 42 €/MWh за пиков товар. В Югоизточна Европа времето също беше много студено през януари и това значително повлия на цените на електроенергията на едро в Гърция и в България. Базовият товар в Гърция се повиши от 51 €/MWh до 75 €/MWh, а цената на пиковия товар достигна до 93 €/MWh. В България средната месечна цена на базовия товар се повиши от 43 €/MWh на 54 €/MWh, като в определени часове цените достигаха до 126 €/MWh. Ниските температури доведоха до увеличаване на търсенето на електроенергия за отопление, тъй като в България отоплението в жилищния сектор е предимно с електроенергия. На пазара на електроенергия ниските температури намалиха наличието на водни ресурси, а част от запасите от лигнитни въглища не можеха да бъдат използвани за производство на електроенергия (както поради транспортни проблеми в зимните условия така и поради замръзнали запаси от лигнитни въглища).
Ниското производство от ВЕЦ оказа влияние на цените на едро в Румъния, като в допълнение ниското производство от други възобновяеми енергийни източници спомогна за повишаването на цените на румънския пазар. В резултат на това само малки количества за износ бяха реализирани към България по време на дните предшестващи въвеждането на забраната за износ на електроенергия с произход България. Това ограничение беше въведено, за да се защити регулирания пазар в страната и съответно домакинствата. Министерството на енергетиката наложи забрана за износа на електричество (който не повлия на транзита на електроенергия през България, а само на износа на електроенергия произведена в България) между 13 януари и 8 февруари 2017. В следствие на това цените на пазар ден напред на Българска независима енергийна борса (БНЕБ) паднаха значително под нивата в съседните Гърция и Румъния. Допълнителни мерки, като пренасочването на количества от свободния пазар към регулирания пазар бяха предприети, за да се осигури сигурността на доставките за домакинствата.
Според Службата за наблюдение на енергийните пазари към Главна дирекция Енергетика на Европейската комисия: „Забрана за износа на електроенергия не беше най-доброто решение от гледна точка на вътрешния европейски енергиен пазар, като в този случай сътрудничеството между страните в региона стана неефективно и трансграничните споразумения за извънредни случаи бяха отменени или пренебрегнати. Едностранното налагане на забрани върху износа подкопават доверието в пазара и имат последващи ефекти върху съседните пазари. Освен това производителите на електроенергия в България са загубили приблизително 27 милиона евро от нереализирани количества в следствие на забраната върху износа“.
Фигура 1. Средноседмични цени на електроенергията в региона за 2017 г. и влиянието на забраната върху износа
Забрана върху износа и внезапното оттегляне на количества от БНЕБ през месец януари 2017 г., оказаха съществено негативно влияние върху пазара в България и създадоха значителни рискове пред търговците на свободен пазар за осъществяване на доставките към своите клиенти. В отделни дни разликите в цените на електроенергията в България и съседните пазари достигаха до 50 €/MWh. Редица производители ограничиха своето производство и имаха пропуснати ползи. Търговците, които бяха прогнозирали правилно и бяха закупили предварително по-големи количества и капацитети не можаха да ги реализират и натрупаха значителни финансови загуби. Това значително понижи доверието в Българския електроенергиен пазар и беше предпоставка за натрупването на дефицити и оттеглянето на компании от пазара.
Второ тримесечие на 2017
През второто тримесечие на 2017 средномесечната регионална цена за базов товар в ЦИЕ се повиши и достигна 40 €/MWh, а пиковата енергия се повиши от 41 €/MWh до 48 €/MWh за същия период. През последната седмица на юни средната цена в Унгария и Румъния беше над 50 €/MWh. Средномесечната цена в Гърция за базов товар нарасна от 45 €/MWh на 51 €/MWh, а пиковата енергия достига до 53 €/MWh. В България средномесечните цени за базов товар останаха стабилни в тесния диапазон между 35-36 €/MWh. В сравнение със страните в региона цените на едро в Гърция бяха най-високите през второто тримесечие на 2017, в Румъния по-ниски през повечето време, а най-ниските цени бяха тези в България. В последната седмица на юни 2017 поради високите температури в региона, в България и Гърция цените се вдигнаха значително до нива от средата на февруари 2017 г.
Наличността на водните ресурси в региона започна да се подобрява, въпреки това количеството електроенергия произведено от ВЕЦ се покачваше по-бавно от запълването на язовирите, които имаха нужда от допълване след дългия и продължителен зимен период. Това беше предпоставка за ограничен износ на електроенергия от Балканите към Унгария.
Трето тримесечие на 2017
Средномесечните цени в ЦИЕ достигнаха най-високи стойности през август 2017. През този месец средната цена за базов товар беше 48 €/MWh, докато за пикоа товар се покачи до 61 €/MWh. През септември нивата се понижиха до стойностите от юни 2017 г. съответно 40 €/MWh и 47 €/MWh. В Гърция цената за базов товар варираше в тесни граници между 51 €/MWh и 53 €/MWh, а за пиков товар между 51 €/MWh и 55 €/MWh. В България средномесечната цена за базов товар остана стабилна в границите между 38 -42 €/MWh.
Почти през цялото трето тримесечие на 2017 цените на електроенергията бяха най-високи в Румъния от целия регион на ЦИЕ. Основни причини за това бяха по-ниското производство от ВЕЦ и ядрени централи в страната. Румъния е традиционен нетен износител, но в части от този период страната се превърна в нетен вносител на електроенергия. През втората половина на месец септември, когато горещият период приключи и се подобри количеството на водните запаси разминаванията по отношение на цените на практика изчезнаха.
Четвърто тримесечие на 2017
Средномесечната цена за базов товар в ЦИЕ се повиши от 40 €/MWh на 50 €/MWh между септември и ноември 2017 г., въпреки това през декември отново се понижи до 39 €/MWh. По същото време двустранните договори за пикова енергия достигнаха цена от средно 69 €/MWh през ноември, а в последния месец на 2017 се върнаха на нива от 50 €/MWh. Цените на едро на електроенергия в Гърция се повишиха значително в сравнение със септември 2017, достигайки нива за базов и пиков товар съответно 70 €/MWh и 79 €/MWh. През декември те се понижиха на 56 €/MWh и 60 €/MWh. По това време цената за базов товар в България варираше между 38-42 €/MWh. Двустранните договори в Сърбия и Румъния бяха синхронизирани ценово на нива по-ниски от тези в Гърция, но най-ниски бяха цените в България около 40 €/MW, спадайки до 30 €/MWh в края на годината.
С изключение на някои по-студени периоди в началото и края на ноември и преди Коледа, времето беше по-меко от обикновено, което ограничи потреблението за отопление и ръстът в регионалните цени на електроенергията.
Наличността на водните ресурси през четвъртото тримесечие на 2017 беше по-ниско в Централна и Източна Европа и на Балканите в сравнение с 2016 г. В Румъния например производството от ВЕЦ беше с 20% по-ниско. Ниските нива на язовирите на Балканите резултираха в по-малко конкурентни възможности за експорт, довели до повишаване на цените на електроенергията в Унгария и Словения.
Фигура 2. Средномесечни цени на електроенергията в Централна и Източна Европа за периода 2014 – 2017
Фигура 3. Средномесечни цени на електроенергията в България и Гърция
Цените на електроенергията в региона бележат ръст спрямо нивата от 2016 г. В България през 2017 година се наблюдава същата тенденция.Среднопретеглената цена на БНЕБ за 2017 година е 76.90 лв./ MWh, което е увеличение с почти 11% спрямо 2016 година, когато среднопретеглената цената е 69.29 лв./MWh. Най-съществено е увеличението на пиковия товар (8-20 ч, пон-пет) за 2017 година – цената му е 104 лв./ MWh, а същият продукт през 2016 е струвал 76,27 лв./ MWh. Ръстът в цената на пиковия продукт е 36%. Тук отбелязваме, че на пазара на електроенергия в България липсваше предлагане на дългосрочни договори за пикова енергия, а търговците и големите индустриални клиенти бяха принудени да закупуват пикова енергия от пазар ден напред на БНЕБ, където наблюдавахме волатилни цени и увеличение от 36 % на годишна база за пиковата енергия. Това доведе до увеличаване на цените на електроенергията за свободен пазар, на който крайните клиенти са предимно големите и средни предприятия. Въпреки това през последното тримесечие на 2017 година цените на електроенергията за бизнеса в България останаха едни от най-ниските в Европа на нива от 7.82 евро цента за kWh, което е с 33% по-ниско от средното за Европа през този период – 11.67 евро цента за kWh.
Фигура 4. Цени на електроенергията за индустриалните консуматори за четвъртото тримесечие на 2017 г.
Източник: Тримесечни доклади за 2017 г. на Службата за наблюдение на енергийния пазар към Европейската комисия
