От 1 декември влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета на Европейския съюз относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията. Регламентът е задължителен и създаден с цел да наложи мерки за подкрепа на потребителите, за да се справят с високите цени на енергията. Този регламент още не е имплементиран в България, въпреки задължителния му характер. Мерките, които той предвижда са фокусирани в три основни направления:
- Намаляване на брутното и пиковото потребление на електроенергия
- Въвеждане на задължителен таван на цената за определени производители на електроенергия
- Облагане на свръхпечалбите на добивните компании в отраслите на изкопаемите горива, вкл. и нефтопреработвателният отрасъл
От трите изброени точки само последната беше въведена в България чрез промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Добивните предприятия в сектора на изкопаемите горива ще внасят 33% от печалбите си, ако тези печалби са с 20% по-високи от средните за периода 2018-2021. Мярката ще се прилага за 2022 и 2023 година, а средствата ще се внасят във Фонд сигурност на електроенергийната система. Набраните средства ще се използват за смекчаване на ефекта от високите цени на електроенергията върху потребителите.
Остават обаче останалите две мерки. За намаляване на брутното и пиковото потребление на електроенергия няма индикации, че България ще въведе някакъв механизъм.
Така към момента ключова се явява мярката за таван на цените на производителите. Тук се включват както държавните производители така и частните, като например тези от ВЕИ. Според регламента всички приходи над определен таван от 180 EUR/MWh трябва да се събират от производителите и преразпределя под формата на целенасочени компенсации към крайните клиенти, засегнати от високите цени на енергията.
Първите опити за въвеждането на подобна разпоредба в българската нормативна уредба започнаха още в средата на октомври, когато Антикризисния щаб в енергетиката разпространи законопроект с цел прилагане на изискванията на регламента. В последствие той беше трансформиран в Проект на постановление на Министерски съвет, което беше подложено на обществено обсъждане. Почти напълно идентични текстове този път отново под формата на законопроекти се появиха и в Народното събрание, но така и не успяха да бъдат подложени на гласуване. В тези некоординирани опити за въвеждане на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/1854 бяха загубени повече от 2 месеца и мярката за облагане на приходите още не е приета. С малки изключения лисваше диалог между институциите и пазарните участници по механизмите за облагане на приходите.
Българските власти в проекто-текстовете са предложили незадължителни мерки спрямо Регламента, като една така мярка е извършването на вноски във ФСЕС от страна на търговците на електроенергия. За жалост подобно действие, какъвто пример имаме от Румъния, застрашава да наруши функционирането на пазара на едро на електроенергия у нас. Неяснотите за това как ще бъдат таксувани приходите на търговците вече дават отражение. Компании постепенно се отдръпват от българския пазар и ограничават дейността си.
Резултатът от една недобре формулирана и приложена мярка за облагане на приходите на търговците би довела до загуба на интерес и стимул те да участват по сделки за доставка на крайни клиенти и сделки за износ. Съответно ще намалея приходите на българските производители. Намалението на износа от своя страна ще влоши енергийната ситуация в региона и би способствало за увеличение на пазарните цени поради намалено предлагане. Най-засегнат ще бъде сегментът за дългосрочна търговия, който и в момента значително изостава по търгувани обеми от спот пазара.
Държавите в Европа с Регламент (ЕС) 2022/1854 решиха, че интервенции на пазара на електроенергия са необходими, както на национално така и на общоевропейско ниво. Основната цел на интервенциите е да се съберат средства за подпомагане на потребителите засегнати от високите цени.
В същото време прилагането на мерки в тази посока не трябва да нарушава нормалното функциониране на пазарите или да води до отпадане на участници. За жалост вече виждаме подобни примери, затова е важно България да приложи модел, който е справедлив, както за потребителите така и за търговците и производителите.
