Материалът е извадка от статията публикувана в сп. „Енергетика, електроенергийни ракурси“
Към настоящия момент най-значимият проект от гледна точка на ефект върху пазара в България, в който БНЕБ е фокусирала усилията си е интеграцията на сегмент „Ден напред“ на Румънска граница. Реалистичният срок за завършване на този проект е август 2021 г., поради техническата зависимост от т.нар. “Interim Coupling Project”4 и неговото забавяне с повече от 8 месеца, причинено от големите пазарни оператори в Европа. Очакванията са, чрез пазарното обединение на тази граница и при имплицитно (заедно с енергията) разпределение на най-малко 800 MW трансграничен капацитет, да се постигне увеличаване на ликвидността на този основен сегмент, благодарение на което ще има почти пълна корелация на цените в българската пазарна зона с тези в региона (пазарните зони на Румъния, Унгария, Чехия). Механизмът, стоящ в основата на тези ефекти, е концепцията за нетните импортно-експортни криви.
Ако разглеждаме сегашния статус на българския борсов пазар като модел на изолиран пазар, тогава клиринговата цена на изолирания пазар е цената на пресечната точка на кривите на търсене и предлагане, т.е. тя ще бъде цената MCP IBEX, при която търсенето е точно равно на предлагането. Износ и внос от и към изолирания пазар се осъществява от търговските участници чрез капацитетите (Physical Transmission Rights PTR), придобити на експлицитни (отделно организирани) търгове. Този статус би могъл да се приеме за такъв, в който количествата от внос и количествата от износ, по време на търговската сесия, са равни на нула.
Нека предположим, че същият изолиран пазар престава да бъде такъв и благодарение на определено ниво на трансграничен капацитет NTC, се осъществява износ. По този начин цената се покачва (от MCP IBEX на P1). В съседната пазарна зона цената се понижава (от MCP на съседна пазарна зона на P2), поради осъществен внос. Ако екстраполираме тези зависимости между цената и съответните количества на износ (или внос), то можем да конструираме т.нар. „Нетна импортно/експортна крива“ (NEC) за съответната пазарна зона. Експортната пазарна зона в горния пример ще има по-ниска цена P1 от цената в съседната зона за съответния интервал на доставка. По този начин приходът, реализиран от борсовия оператор от разликите в цените между двете зони (P2-P1), се явява т. нар. “congestion rent”, който представлява цената на имплицитно разпределения капацитет, умножена по количеството енергия, преминала между двете зони. Именно този трансграничен капацитет, използван в процеса на имплицитно разпределение, може да бъде интерпретиран като възможност за наличието на потенциален допълнителен купувач (или продавач в обратния пример), чието присъствие ще предизвика сближаване на цените между двете зони, от една страна, а от друга ще повиши конкуренцията на пазара.
На второ и трето място сред приоритетите на БНЕБ са проектите за интеграция, съответно на сегменти „Ден напред“ и „В рамките на деня“ на гръцка граница, които се планира да се реализират съответно през март и май 2021 г. В този проект, въпреки възможността за по-скорошно успешно приключване, ефектът върху пазара ще е по-малък поради по-слабата свързаност на електроенергийните системи на двете държави към този момент и също така ограничения трансграничен капацитет между Гърция и Италия. Въпреки по-ограничения ефект, работата по проектите е много и е възможно обединението „Ден напред“ с Гърция да стане факт още през март месец догодина.
Източник: сп. Енергетика, електроенергийни ракурси
