Статията е публикувана във февруарския брой на списание Ютилитис.
След успокоението на цените в края на декември и началото на януари отново темата за пазара на електроенергия създава напрежение. Причината е не само достигнатите нови рекорди, а и действията на Регулатора, които допълнително увеличават крайните цени и поставят пазара под стрес.
Очакванията вече се променят и според настоящите котировки високите цени ще се запазят и през останалата част на 2022 г. В България заради високите цени на електроенергията бизнесът бива подпомаган, чрез компенсации, изплащани от държавата. Техният размер беше увеличен, като за декември 2021 достига 128.98 лв./MWh. Схемата към момента е работеща, но излага търговците на много рискове, тъй като през тях минава изплащането на помощта. Получава се ситуация, в която търговците „кредитират“ държавната програма за компенсации, като начисляват по-ниски сметки на крайните клиенти, а реално получават средствата от Министерството на енергетиката (МЕ) след 15 до 20 дни. При увеличени разходи за закупуване на електроенергия от борсата това поставя компаниите пред ликвидна криза и на ръба на фалит. Причината е, че сумите, които се изплащат по-късно от МЕ са стотици милиони левове месечно, така че търговците остават без средства за покупка на електроенергия за задоволяване на нуждите на крайните клиенти. Още повече тази дейност по администриране на изплащането на помощта се извършва напълно безвъзмездно от търговците на електроенергия.
Електроенергията през последните месеци се движи на нива над 400 лв./MWh, като помощите за небитовите потребители намаляват тази стойност. Липсата на дългосрочно предлагане и избора на бизнеса да бъде снабдяван по борсови цени, изложи мнозинството от потребители на свободния пазар на флуктуациите и ръста в цените на борсовия спот пазара. В същото време надеждна защита от високите цени се оказаха дългосрочните договори и инвестициите във ВЕИ централи за собствено потребление. Голяма част от тези дългосрочни договори бяха възможни именно заради продажбите на ВЕИ енергията към крайни клиенти. Мнозинството от големите ВЕИ производители са продали енергията си още през юни месец миналата година на цени близки до референтната от 110 – 120 лв./MWh. Енергията им в момента е един от малкото източници за доставка на крайни клиенти на достъпни цени. На фона на случващото се, Регулаторът в началото на декември изложи на риск самото съществуване на тези договори и съответно доставките на евтина електроенергия на част от потребителите в страната. С приетата нова прогнозна пазарна цена, отнасяща се само за производителите от възобновяеми енергийни източници, бяха елиминирани премиите за вятърни и водни централи и редуцирани тези за фотоволтаични. В резултат е застрашено финансовото оцеляване на ВЕИ производителите в България и изпълнението на дългосрочните договори за доставка към бизнеса и търговците. Става дума за над 770 производителя по данни за октомври и ноември на Фонд Сигурност на Електроенергийната Система (ФСЕС). За жалост ефектът от това решение даде ясен негативен сигнал за стабилността на пазара и повод на инвеститорите в нови ВЕИ централи да преосмислят намеренията си. За излизане от тежкото положение може да вземем пример от Испания, където беше приложен диференциран подход и ВЕИ производители, които можеха да докажат, че имат дългосрочни договори за продажба на ниски цени, бяха освободени от заплащането на допълнителна такса. За останалите производители обаче такава такса беше приложима. Подобна практика е удачно да се приложи и в България, като у нас информацията за продажната цена на всяка ВЕИ централа е на разположение във ФСЕС. Така че дори по-лесно могат да се отсеят производители с ниска цена и тези, които продавай електроенергията си на по-високите спотови цени.
Друг сериозен проблем, който ще засегне всички по веригата от производители през търговци до крайни клиенти са промените в модела на работа на балансиращия пазар. Новото е, че вече координаторите на балансиращи групи не могат да се обединяват помежду си. В следствие, реализираните небаланси от потребителите и производителите ще се разпределят между по-малък на брой участници само в рамките на една балансираща група. Това ще доведе до неефективно нетиране на небалансите за мнозинството от пазарни участници и съответно увеличение на общия им небаланс, а от там и на сумите, заплащани за балансираща енергия. В крайна сметка заради промените клиентите на свободен пазар ще усетят осезаемо увеличение на крайната цена на електроенергията.
Делегирането на небалансите на друг координатор е възможност, от която се възползват редица доставчици, защото по този начин намаляват разходите на членовете на своята група за балансиране, а и защото намаляват собствените си административни разходи за извършване на подобна дейност. При отпадане на обединенията тези доставчици, ще загубят конкурентното си предимство и част от клиентите си. Намаляване на конкуренцията при доставчиците би довела до по-малко възможности за избор за участниците на свободен пазар и концентрация в групите на големите координатори.
Въпреки тежката ситуация с цените промените в работата на пазара трябва да бъдат насочени към смекчаване на разходите и подготвянето му за енергийната трансформация. Заложените цели и предвидените средства по Плана за възстановяване и устойчивост се фокусират изключително върху инсталирането на нови, по-евтини мощности от ВЕИ. Притесненията са, че подобни цели няма как да бъдат изпълнени при липса на набор от възможности за реализиране на тази електроенергия, поносими разходи за балансиране, добре работещ балансиращ пазар, както и стабилна регулаторна рамка. Проблемите с цените на електроенергията по всяка вероятност ще намерят своето решение през 2022 г., но същевременно е важно да бъде подготвена средата за инвестиции и навлизането на нови технологии, за да може в бъдеще да сме по-добре защитени.
