Интензивното преминаване от въглища към газ, което набра сила в началото на тази година, продължи в целия ЕС през второто тримесечие на 2019 г. Причина за това беше понижението в цените на газа благодарение на изобилните доставки на тръбен и втечнен газ. От друга страна ситуацията за въглищата беше силно неблагоприятна поради повишаването на цените на квотите за въглеродни емисии. Докато производството на електроенергия на базата на въглища през второто тримесечие на 2019 г. намалява с 16% (или 17 TWh) на годишна база, производството на електроенергия от газ скочи с 39% (или 34 TWh), измествайки въглищата и намалявайки много слабото производство от ВЕЦ в Южна Европа. През юни въглищата достигнаха рекордно най-ниския си дял в енергийния микс на ЕС – 13%. Делът на възобновяемата енергия в енергийния микс в ЕС достигна 35.1% през референтното тримесечие. Това е по-ниско от второто тримесечие на 2018 г. когато делът на ВЕИ беше 36.6%. Понижението е повлияно главно от слабото производство на водноелектрически централи. Общото комбинирано производство на слънчева енергия, вятър и биомаса през 2рото тримесечие нарасна със 7.5% на годишна база до 145 TWh.
На 7 юни се случи много рядко събитие на отделяне на няколко западноевропейски пазари, което наруши трансграничните потоци и повлия на цените на едро от Лондон до Братислава през този ден. Събитието, което донесе изключителна нестабилност на някои пазари, демонстрира възможните последици от повреда в софтуера на една от най-важните борси в Европа.
Фигура 1. Цени на едро на електроенергийните пазари в Европа за второто тримесечие на 2019 г.
Ядреното производство, което по принцип представлява една трета от комбинирания енергиен микс на Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и Словения, се повиши с 4% спрямо предходната година, което до някъде съответства на цялостното повишение на производството с 3.2% през Q2 2019. Високите нива на валежите в басейна на река Дунав през май и юни помогнаха производството от ВЕЦ в Словакия и Румъния съответно с 45% и 16% през Q2 2019 в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. Наблюдаваха се случаи на преминаване от въглища към газ в Полша , Чехия, Словакия и Унгария. Производството от газови централи в четирите страни през второто тримесечие на 2019 г. нарасна с 1.8 TWh на годишна база, докато производството от въглища намалява с 1.5 TWh годишно. Румъния беше изключение в това отношение, като регистрира 0.5 TWh спад на производството от газ през референтното тримесечие, което беше частично покрито от увеличения внос от Украйна. Унгарският внос на украинска електроенергия през второто тримесечие на 2019 г., се запази сравнително непроменен на ниво от 1.2 TWh в сравнение с миналата година. В края на май в Унгария вносът достигна до 50% от общото потребление, тъй като поддръжката и непланираните прекъсвания в ядрената централа Пакш и въглищната централа Матра ограничиха местното производство. Влиянието върху цените на едро обаче беше незначително поради големия капацитет за взаимно свързване и големите потоци от съседните пазари.
Пазарите на едро в региона на Югоизточна Европа поеха по различен път от останалата част на континента през второто тримесечие на 2019 г., като през референтния период цените на договорите за базова и пикова енергия нарастваха. От 55 €/MWh през май, средната месечна цена на базовия товар се повиши до 62 €/MWh през юни. Увеличението през април се разпредели равномерно между всички четири пазара на фона на нарастващите цени на горивата, квотите за въглеродни емисии и ниското производство от ВЕЦ, но през май и юни увеличението на цените беше най-вече заради гръцкия пазар, която страдаше от намаленото производство на въглища и беше принуден да увеличи вноса. Тъй като регионалният индекс на цените е свързан с търгуваните обеми, Гърция има най-големия и най-ликвидния пазар, който едностранно повлияваше цените, въпреки че България, Хърватия и Сърбия регистрираха намаление на средните си месечни цени през май и юни благодарение на подобряването на условията за производство от ВЕЦ. Регионалният договор за базов товар през Q2 2019 достигна средно 60.1 €/MWh, което е с 13% повече от Q2 2018.
Фигура 2 Цени на борсите в Югоизточна Европа за второто тримесечие на 2019 г..
Промени в българската регулаторна рамка през референтното тримесечие премахнаха таксите за износ и внос на електроенергия, стимулирайки повече трансгранична търговия и създавайки възможности за пазарно обединение със съседните страни и увеличаване на ценовата конвергенция в региона. Друга съществена законодателна промяна беше въведеното задължително участие на производители от ВЕИ на либерализирания пазар. Това ефективно доведе до увеличаване на предлагането от ВЕИ на свободния пазар и се очаква да подобри конкуренцията и ликвидността на местната борса на електроенергия. Това също означава, че метеорологичните модели ще започнат да влияят на спот цените на България все повече. Средната българска цена на електроенергия за базов товар през второто тримесечие на 2019 г. се увеличи с 22% на годишна база до 41.2 €/MWh. Подобен ръст от 17% се случи в Гърция, където средният договор за базов товар достигна 65.5 €/MWh. Средната цена на базовия товар в Сърбия нарасна с 8% на годишна база до 43.4 €/MWh, докато условията на хърватския пазар останаха непроменени на 42.5 €/MWh през референтното тримесечие.
България традиционно е нетен износител на електроенергия. През второто тримесечие на 2019 г. обем от 0.7 TWh е прехвърлен от България към Гърция (спрямо 0.5 TWh през Q2 2018) и 0.3 TWh от България в Сърбия (непроменен на годишна база). Някои допълнителни обеми от България за Гърция минаха през Северна Македония и Турция.
Фигура 3 Цени за индустриалните консуматори в Европа през второто тримесечие на 2019 г.
Източник: DG Energy – Quarterly report on European electricity markets
