България представи пред Европейската комисия (ЕК), а в последствие и пред участниците на пазара на електроенергия подробен план за реформа на пазара на електроенергия. Той цели изчистване на регулаторни и нормативни изкривявания, за да може Европейската комисия да позволи на страната ни въвеждането на механизъм за капацитет. Според ЕК механизмите за капацитет трябва да бъдат въведени само за решаване на проблеми, които не могат да бъдат решени чрез премахване на съществуващи пазарни несъответствия и бариери.
Планът включва и времеви хоризонт, през който да бъдат изпълнени предложените реформи (Фигура 1). Самите реформи са насочени към продължаване на либерализацията на електроенергийния пазар, подобряване функционирането на балансиращия пазар и пазарно обединение със съседни пазарни зони:
Реформи за либерализация на електроенергийния пазар
- Прекратяване на дългосрочните договори с Марица Изток 1 (МИ1) и Марица Изток 3 (МИ3)
- Премахване на квотите за регулиран пазар и ролята на обществения доставчик (НЕК)
- Дефиниране и идентифициране на броя на уязвимите потребители (енергийно бедни), както и прилагането на мерки за ценова защита
- Излизане на битовите потребители на свободен пазар
Подобряване функционирането на балансиращия пазар
- Публикуване на текущия баланс на системата и прогнозни цени на балансиращата енергия
- Създаване на балансиращ пазар ден напред
- Създаване на балансиращ пазар в рамките на деня
- Премахване на пределните цени за офертите за балансираща енергия
- Една цена за балансиране за периоди без задействане на балансираща енергия
- Въвеждане на 15 мин. период за уреждане на дисбаланса
Планирани пазарни обединения
- Пазарно обединение ден напред с Румъния и Гърция през 2021
- Пазарно обединение ден напред със Северна Македония и Сърбия след 2021
- Пазарно обединение в рамките на деня с Гърция през 2021
*Датата е индикативна. В плана не е посочена конкретна дата. Даденият срок за изпълнение е веднага след прекратяване на договорите с американските ТЕЦ
Фигура 1. Времеви хоризонт на предложените пазарни реформи
Въпреки, че това е най-подробният план за реформи през последните няколко години, то той не адресира изцяло съществуващите неефективности на пазара на електроенергия. Съществен момент, който е пропуснат е задължителното предлагане на електроенергия единствено през Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Подобна централизация на търговията съществува единствено в България и Румъния. В Румъния обаче текат преговори за отпадане на задължителната търговия през борсата за сделки със срок на доставка над един месец. Опитът показва, че задължението на българските производители на електроенергия с инсталирана мощност равна или над 1MW да продават само чрез БНЕБ ограничава възможностите за търговия, налага допълнителни такси, централизира търговията на едро в България само през един канал, ограничава възможностите за износ, създава посредствено регулиран монопол – БНЕБ и като цяло нарушава работата на пазара на електроенергия в страната. В допълнение през 2020 г. ВЕИ производителите бяха възпрепятствани да продават производството си дългосрочно и изкуствено им беше наложено да използват само екраните за краткосрочна търговия на БНЕБ, най-вече пазар ден напред (ПДН). В същото време и държавните централи се отдръпнаха от дългосрочната търговия през борсата и избраха ПДН. Така в момента голяма част от електроенергията в България се продава и купува единствено на дневна база. Това предполага голяма волатилност и несигурност на цените и невъзможност за дългосрочно планиране. На дневна база през 2020 г. постигнатите цени на ПДН варираха в много широки граници между 4.50 и 183.57 лв./MWh.
Друга важна стъпка към по-справедливи цени, пропусната в плана, е включването на повече участници и създаване на конкуренция на пазара на балансираща енергия. Между 6 и 7 доставчици на балансираща енергия подаваха оферти за регулиране нагоре през изминалата година. Предложената от всеки един от тях цена за недостиг беше една и съща за всеки месец от 2020 г. и се равняваше на пределно позволената такава = почасова цена на ПДН + 100 лв./MWh. Следователно не можем да говорим за каквато и да е ценова конкуренция на балансиращия пазар в България през 2020 г.
От друга страна част от предложените реформи не са изпълнени в своята цялост, като публикуването на прогнозните цени на балансиращата енергия. От края на януари ЕСО започна да публикува прогнозна цена за регулиране нагоре и надолу, но тя реално представлява пределната цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В резултат, в някои часове реалните цени на балансираща енергия са над 2 пъти по-високи от прогнозните. Друга част от предложените реформи, изглеждат неизпълними в оказаните срокове. Пример за това е прекратяването на договорите с американските централи планирано да бъде завършено на 30.06.2021 г. Дискусията по темата с МИ 1 и МИ 3 продължава вече няколко години без очевиден напредък. Посоченият срок изглежда нереален, имайки предвид усложненията при преговорите и сериозността и тежестта на договорите.
В обобщение, с настоящия план за реформи ще се решат важни проблеми, но все пак остават още бариери пред достигането на развитите европейски пазари.