В юнския брой от 2018 г. на списание Ютилитис беше публикуван анализът изготвен от АТЕБ на тема „Предизвикателства пред либерализацията на електроенергийния пазар“. По-долу ще намерите статията, а другите теми от броя на списанието с акцент върху либерализацията може да видите на: https://events.utilities.bg/utilities-archive/utilities1806/
––––––––––––––––––––––
В последните месеци бяха предприети редица промени в нормативната рамка и модела на функциониране на пазара. Това бяха изменения в Закона за енергетиката (ЗЕ), Правилата за търговия с електрическа енергия, Правилата за работа на борсата и част от подзаконовите нормативни актове. Въпреки същественото им влияние върху пазара, част от тях бяха приети без оценка на въздействието и в много кратки срокове. В голямата си част измененията, включително тези в ЗЕ от месец май 2018, увеличават още повече ролята и влиянието на Българска независима енергийна борса за пазара (БНЕБ) на електроенергия в страната. Вече през борсата ще се търгуват по-големи количества, като в същото време контролът върху нейните правила, тарифи и договори остава минимален. БНЕБ е единственият канал за продажба на електроенергия за свободен пазар. Това изискване влезе в сила от началото на годината и създаде нов монопол в лицето на борсата. В резултат се увеличиха търгуваните на БНЕН обеми, но поради по-високите обезпечения, такси за участие и осъществяване на сделките, се увеличиха и разходите за участниците на свободен пазар. Съществена разлика между българската и повечето европейските енергийни борси е, че в Европа за управление на финансовата страна по сделките, се използва клирингова къща, която предоставя изгодни условия за извършване на сетълмента.
Като напредък в развитието на пазар беше стартирането на сегмента в рамките на деня, осигуряващ възможност за търговия във всеки час. Към момента неговата ликвидност е ниска, но в бъдеще, като започнат да се разпределят трансгранични капацитети на база в рамките на деня и активно се включат ВЕИ производителите, ликвидността и значението на този пазар ще нараснат. Пътят за развитие пред БНЕБ остава отворен, като пред борсата стоят редица предизвикателства свързани с потенциално включване на клирингова къща, пазарно обединение със съседни страни, по-строг контрол и регулации от страна на институциите.
Законовите промени поставят и нова рамка за събиране на цена „задължения към обществото“ (ЗО). Вече тази добавка ще се внася във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), а не както беше до момента в Национална електрическа компания. Новият модел залага високи прагове за обезпечения към ФСЕС, които достигат до 150% от стойността на ЗО през месеца с най-големи продажби. Такова обезпечение трябва да внасят само търговците, като новият механизъм увеличава значително разходите по финансиране и обслужване на дейността им по събиране на ЗО. Моделът не прави разграничение, като поставя коректните и некоректните платци на цена ЗО под един знаменател. Значително увеличените разходи за обезпечения за ЗО може да рефлектират върху цените на свободен пазар, тъй като търговците нямат механизъм да подсигурят, че клиентите им съвестно ще заплащат добавката „задължения към обществото.
Свободният пазар на електроенергия за разлика от регулирания е изключително динамичен. На него много фактори могат да оказват влияние върху цените на електроенергията, като някои от основните са: цени на горива, въглища, въглеродни емисии, метеорологични условия, политически фактори и др. През 2017 година имаше увеличение на цените на основните енергоносители и влошени метеорологични условия в началото на годината, което резултира в 34% ръст на стойността на електроенергията в Европа спрямо нивата от 2016 г. Това повлия региона и България, където на годишна база увеличението за базов товар беше 11% до средни нива от 76.90 лв. /MWh, а за пиков товар (доставка 8-20 ч., пон.-пет.) 36% достигайки средногодишна стойност от 104 лв./MWh. В същото време в страната нямаше предлагане на дългосрочни пикови продукти, което допълнително оказа натиск върху цените, тъй като търговците бяха изцяло изложени на волатилността на пазар ден напред на БНЕБ. В резултат те поеха последиците от драстичното увеличение започнало от средата на 2017 г. и акумулираха значителни финансови загуби, а част от тях дори фалираха. През тази година ситуацията също е динамична, като първото тримесечие на 2018 започна с цени по-ниски от обичайните, а към момента сме свидетели, че има трайна тенденция за тяхното нарастване. Свидетелство за това са последните сделките на платформата за дългосрочни договори на БНЕБ и ръстът в цената за продукта базов товар за 2019 г. на германската и унгарската борси.
Развитие на цените на продукта базов товар 2019 г. на Германската енергийна борса
Развитие на цените на продукта базов товар 2019 г. на Унгарската енергийна борса
Предизвикателство пред пълната либерализация е интегрирането на българския пазар в единния вътрешен европейски пазар на електроенергия. За да се случи това, е необходимо да се работи в посока пазарно обединение със съседните страни. Към момента тази възможност е силно ограничена, поради факта че България налага експортна и импортна такса върху електроенергията. По този начин се възпрепятства нейното свободно движение от и към страната, ограничава се експортния потенциал и се затруднява вноса на електроенергия от съседни пазари. Като добър пример в тази насока може да бъде посочена Румъния, която официално премахна таксите върху износа на електроенергия на 01.07.2014 и от тогава изнася 6 пъти повече енергия за целия регион. Това позволи на страната да се интегрира към обединения електроенергиен пазар на Чехия, Словакия и Унгария, което изключва всякакви такси.
В заключение оставащите големи предизвикателства пред пълната либерализация са много, но те трябва да започнат с изглаждане на настоящите затруднения в работата на пазара и стимулиране на конкуренцията и свободната търговия. Следващите важни стъпки пред либерализацията на пазара ще са прекратяване на крос субсидирането между свободен и регулиран пазар и отпадане на регулираните цени за бита, механизъм за защита на уязвимите потребители от ценовите флуктуации на свободния пазар, отпадане на таксите върху износа и вноса на електроенергия и пазарно обединение със съседните пазари, приемане на стратегия за развитие на сектор Електроенергетика в контекста на пакета „Чиста енергия за всички европейци“.