В началото на годината (2021) България изпрати до Европейската комисия (ЕК) своя план за реформи на електроенергийния пазар: https://www.me.government.bg/news/evropeiskata-komisiya-startira-obshtestveno-obsajdane-na-plana-za-reformi-na-balgarskiya-elektroenergien-pazar-2873.html?p=eyJ0eXBlIjoiZGlzY3Vzc2lvbm5ld3NfMCJ9
Планът съдържа и подробен график за приемана на мерки за пазарни реформи. Европейската комисия в 4 месечен срок изготви и публикува становище относно това дали мерките са достатъчни за премахване на установените регулаторни отклонения или прояви на неефективности на пазара.
Основните констатации и препоръки на Комисията включват:
- По отношение на прекратяването на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергията на МИ1 и МИ3 Комисията отбелязва ангажимента на България да прекрати тези договори. Това прекратяване заедно с отпадането на задълженията за квоти и на ролята на НЕК се очаква да увеличи конкуренцията при доставките, както и ликвидността на пазара за ден напред и на форуърдния пазар. В рамките на този процес България следва да вземе предвид потенциалните последици от такова прекратяване за доброто функциониране на пазара и да предприеме мерки, за да гарантира, че в България съществуват ликвиден форуърден пазар, пазар за ден напред и пазар в рамките на деня. Комисията настоятелно препоръчва премахването на квотите да се синхронизира с прекратяването на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия с МИ1 и МИ3, т.е. най-късно до 30 юни 2021 г.
- Форуърдният пазар, организиран в БНЕБ (търгове и непрекъсната търговия), има много ограничена ликвидност и ограничени продукти. Възможностите за хеджиране са допълнително ограничени поради неотдавнашното спиране на платформата за непрекъсната търговия. В същото време, въз основа на информацията, предоставена на Комисията, пазарът на български финансови фючърсни продукти, организиран от EEX, има много малка ликвидност. Ограниченията за участниците да търгуват извънборсово, които се равняват на количествено ограничение на износа или недопускане на други организирани пазари да предлагат форуърдни услуги на територията на България, трябва да бъдат оценени, като се вземе предвид тяхното въздействие върху свободното движение на стоки в съюза.
- Като се имат предвид високата концентрация на българския пазар и монополният статут на БНЕБ, Комисията настоятелно препоръчва на България да улесни за преходен период пазарния достъп до електроенергията, обвързана със задължения за квоти (по-специално тази от притежаваните от БЕХ централи АЕЦ „Козлодуй“, МИ2 и ВЕЦ). В този контекст България следва да създаде прозрачна система за първично предлагане на електроенергия, чрез която тези централи да бъдат задължени да предлагат очакваното си производство на електроенергия. Сроковете за доставка следва да са най-малко ден напред и различни падежи за форуърдни доставки до две години напред.
- Предлагането на форуърдни продукти следва да се извършва чрез прозрачни и специализирани търгове, организирани периодично (поне четири пъти за календарна година). Форуърдните продукти следва да включват различни срокове на падеж, включително продукти най-малко за тримесечие и за година напред, за постоянно доставяне както на базов, така и на върхов товар. Условията на търговете следва да бъдат недискриминационни и да осигуряват равен достъп на всички участници на пазара. Не следва да има ограничения за използването на предлаганата електроенергия, включително каквито и да е ограничения за препродажба или износ. Поради монополния характер на БНЕБ точните условия на търговете, включително условията за участие, предлаганите продукти и характеристиките на търговете, следва да бъдат одобрени от българския национален регулаторен орган след подходяща консултация с участниците на пазара. Комисията настоятелно препоръчва както премахването на задължението за квоти, така и организирането на специални търгове на форуърдни продукти възможно най-скоро и не по-късно от 30 юни 2021 г.
- ЕК приканва България да засили свързаната с наблюдението функция на регулаторния орган. Решенията, които имат значително въздействие върху участниците на пазара, не бива да са по преценка само на БНЕБ, като например определянето или премахването на форуърдни продукти. Освен това Комисията приканва България да въведе правила в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Насоките относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването, съгласно които компетентният национален орган определя или одобрява таксите на НОПЕ за търговия на пазарите за ден напред и в рамките на деня достатъчно дълго време преди влизането им в сила, или определя методиките, използвани за тяхното изчисляване.
- България посочва, че сегашните пределни цени на доставчиците на балансираща енергия са регулаторно решение, взето на базата на анализ, извършен от регулаторния орган, обжалвания от страна на пазарните участници и някои лоши практики и ценови смущения през 2014 г., когато е бил въведен пазарът на балансираща електроенергия. Поради това Комисията приканва България да предприеме мерки за премахване на причините за тези предполагаеми лоши практики.
- ЕК приканва България да предприеме мерки за включването на повече доставчици на услуги по балансиране, като преразгледа изискванията за предварително класиране и мониторинг, позволявайки участието на възможно най-много технологии, като например реакция на потребителите и акумулиране. Увеличаването на конкуренцията ще улесни преминаването към други необходими реформи, като например премахването на пределните цени за балансиране.
- По време на обществената консултация Комисията е получила многобройни искания за повишена прозрачност и оповестяване на допълнителни данни. Насърчаваме България да работи с участниците на пазара и, когато е приложимо, да повиши прозрачността във времевия интервал за балансиране.
- Що се отнася до мерките за уреждане на дисбалансите, Комисията приветства въвеждането на 15-минутен времеви интервал на уреждане на дисбалансите съгласно член 8 от Регламента относно електроенергията най-късно до 31 декември 2022 г.
- Комисията приканва България да обмисли идеята за въвеждането на функция за ценообразуване в условията на недостиг възможно най-скоро, но не по-късно от 31 декември 2022 г.
- Комисията счита също така, че минималният размер на офертите от 5 MW е твърде висок, за да позволи участието на по-малки инсталации в предоставянето на услуги за резерв за заместване. Комисията приканва България да намали този минимален размер и препоръчва той да бъде 1 MW, какъвто се прилага в много други държави членки (напр. Франция, Германия за РВРЧ, Италия, Гърция, Испания, Словения), или 500 kW (както е определено за пазарите за ден напред и в рамките на деня в член 8 от Регламента относно електроенергията)
- В съответствие с член 19, параграф 5 от Директивата относно електроенергията Комисията счита, че България следва да се ангажира да предприеме цялостен анализ на разходите и ползите, отчитайки последните промени и пазарните изисквания, за да определи дали въвеждането на интелигентни измервателни уреди ще бъде разходноефективно за всички потребители или за подгрупа от потребителите и да представи график за такъв анализ.
- Комисията би искала да напомни на България, че съгласно член 21, параграф 1 от Директивата относно електроенергията всички видове крайни клиенти, а не само промишлените, имат право при поискване, като поемат свързаните с това разходи, да им бъде инсталиран интелигентен измервателен уред.
- Комисията приветства намерението на България да премахне регулираните крайни цени на битовите клиенти до края на 2024 г. след поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия. Според Комисията обаче, за да даде ясни сигнали и да осигури ясен път за такъв преход, България следва да включи в проектоплана конкретен график за този поетапен подход. Според Комисията този поетапен подход би могъл да включва следните стъпки:
- 50 % от домакинствата въз основа на определени критерии — до края на 2022 г.;
- пълно либерализиране на цените на дребно — до края на 2024 г.
- България също така следва да направи оценка на броя на домакинствата в енергийна бедност и да постави индикативна цел за намаляване на енергийната бедност. Наличните данни в Европейската обсерватория на енергийната бедност предполагат, че България е изправена пред специфични предизвикателства по отношение на енергийната бедност, като според сведенията 33,7 % от населението изпитват затруднения да поддържат домовете си достатъчно отоплени, а 30,1 % от населението не могат да плащат навреме сметките си за комунални услуги. Комисията настоятелно призовава България да приложи мерките и целите, свързани с уязвимите клиенти и енергийната бедност, преди настоящия посочен срок 31 декември 2021 г., като се има предвид крайният срок за транспониране на Директивата относно електроенергията 1 януари 2021 г.
- Комисията припомня обаче, че техническите ограничения и недостатъчните инвестиции в преносна инфраструктура не могат да се считат за основателни причини за дерогация от предлагането на най-малко 70 % от разполагаемите мощности за трансгранична търговия.
В заключение комисията заявява, че Съгласно член 20, параграф 5 от Регламента относно електроенергията България следва да измени своя план за изпълнение, за да отчете в най-голяма степен горните коментари. България се приканва да публикува изменения си план в срок от 2 месеца и да информира Комисията, което до момента нямаме информация да е направено.
Пълното становище на Европейската комисия относно плана за изпълнение на България може да намерите на: https://ec.europa.eu/energy/sites/default/files/documents/bg_plan_adopted_opinion_bg.pdf
Източник: Европейска комисия
