Новини

Министерство на енергетиката (МЕ) публикува проект на енергийна стратегия ,озаглавен Стратегическа визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор на Република България с хоризонт до 2053 г. В него МЕ базира своите сценарии за енергийно развитие на страната на два симулационни модела „Pathway Explorer“ на CLIMACT и модела на европейския пазар за електроенергия на едро на Compass Lexecon.

В стратегията се прави анализ на планираните за затваряне мощности и изграждането на нови такива в страните от Балканския полуостров. На база на него се стига до извода, че плановете и прогнозите на съседните държави показват, че трудно можем да разчитаме на тях за електроенергия в пиковите моменти на потребление. Нещо повече, има индикации, че те самите ще продължават да имат нужда както от електричество, така и от системи за съхранение на такова, произведено от ВЕИ мощности.

При изготвянето на стратегията се взимат предвид Европейските и национални цели, които страната се е ангажирала да изпълни:

• Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИПЕК) 2021 – 2030 г. (ИПЕК) – цел общото количество парникови газове от сектор Енергетика да намалее с 26% до 2030 г.
• Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% на база изходните нива от 2019 г., което да бъде постигнато през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните през 2026 г.) от конкретно изброени въглищни централи.

Най-голяма амбициозност за декарбонизация на българския енергиен сектор до 2026 г. е определена в Реформа 10 от ПВУ, която според МЕ е нереалистична и с трудна успеваемост, предвид настоящото състояние и тенденциите в развитието на ценовите равнища на електрическата енергия на енергийните пазари. В същото време предложеният график е ангажимент само по ПВУ. Стратегическият документ, който трябва да детайлизира изпълнението на целта за декарбонизация е актуализираният ИПЕК, проект на който следва да бъде представен през м. юни 2023 г.

Енергийни сценарии, разработени и прилагани от Комисията за енергиен преход (КЕП) към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗП)

С тези разглеждани модели България може да декарбонизира енергийна система чрез продължаващо развитие на възобновяемите мощности, съчетани с нови гъвкави нисковъглеродни мощности. Във всички сценарии, в съответствие с повишената европейска амбиция до 2030 г. и 2050 г. за декарбонизация на европейската и българската енергийна система, емисиите на CO₂ се очаква да спаднат с най-малко 75% (в сравнение с 1990 г.) до 2030 г., преди да намалеят напълно до 2050 г.

Обаче изводите на Министерство на енергетиката (МЕ) по представените от КЕП модели са, че изпълнението на Реформа 10 от ПВУ до края 2025 г, ще доведе до нарушаване на сигурността на снабдяване с електрическа енергия в страната и ще застраши националната сигурност. Реализирането на износ на електрическа енергия ще бъде невъзможно, като ще бъде необходим внос на електрическа енергия от съседни страни с оглед сигурността на Електроенергийната система (ЕЕС) на България, това би довело до увеличение на цените на електрическата енергия в страната. МЕ твърди, че прилагането на ангажиментите за Реформа по ПВУ ще доведе до такъв енергиен микс, в който ще има недостиг на електроенергия в пиковите месеци на потребление, което ще повиши енергийната ни зависимост, както и ще се създадат предпоставки за увеличение на крайната цена на електроенергия за бита и бизнеса, ще има нужда от допълнителни инвестиции за производствени мощности. Според министерството, тъй като тези резултати не отговарят на стратегическите цели за надеждна, сигурна и достъпна енергия и енергийна и национална сигурност, е разработен нов модел – модел на Министерство на енергетиката.

Енергиен модел на Министерство на енергетиката

Моделът изготвен от Министерство на енергетиката изследва няколко варианта за постигане на пълна декарбонизация.  Моделът предвижда силно разгръщане на нисковъглеродни и ВЕИ мощности, хидро и ядрена енергия до 2050 г., за да се поддържа сигурността на доставките, като същевременно постепенно се премахват лигнитните въглища през периода 2030 г. – 2038 г. Основните допускания в модела за развитие на национални електроенергийни мощности включват:

Въглища

• използване на съществуващите мощности до 2030 г. за гарантиране на енергийната сигурност
• въвеждане на технически решения за намаляване на емисиите

Ядрена енергетика

• изграждане на нови 2000 MW мощности на площадка Белене до 2035/2040 (необходимо е решение Q1 2023)
• изграждане на 2000 MW мощности до 2045 на площадка Козлодуй, заместващи съществуващите мощности в Козлодуй

ВЕИ

• изграждане на 7 GW слънчеви и 2 GW вятърни мощности до 2030 г.
• изграждане 12 GW слънчеви и 4 GW вятърни мощности до 2050 г.

ВЕЦ

• изграждане на 870 MW нови ВЕЦ до 2030 г.
• изграждане на 1270 MW до 2050 г.

Геотермална енергия

• фокус върху локални системи за отопление

Водород

• изграждане на 1 GW електролизатори до 2030 г., производство на 90,000 т./г.
• изграждане на 5 GW електролизатори и производство на 520,000 т./г. водород до 2050 г. за местно потребление и износ.

Системи за съхранение на енергия

• завършване на разширението на ПАВЕЦ Чаира до 2030 г.,
• изграждане на нови ПАВЕЦ (подземни, сгъстен въздух) и изграждане на 1 GW до 2035 г.
• въвеждане на 600 MWh батерии до 2030 г.
• въвеждане на 1.5 GW системи за сезонно съхранение до 2050 г.
• предоставяне на системни услуги и на съседни държави

Мрежи високо и средно напрежение

• 1900 км. модернизация и изграждане на нови електропроводи в преносната мрежа
• дигитализация и развитие на разпределителната мрежа

Електрическа мобилност

• 1000 зарядни станции за развитие на техническа и зарядна инфраструктура до 2030 г.

Енергийна бедност

• въвеждане на мерки за подпомагане и повишаване на енергийната ефективност в домакинствата

Енергийна ефективност

• прилагане на добри практики и технологии от цял свят

Фигура 1. Прогноза за потреблението на електроенергия по сектори

Според сценарият на Министерство на енергетиката крайното търсене на електроенергия в България се очаква да достигне до 61 TWh до 2050 г, а увеличението на търсенето да бъде провокирано от електрификацията на транспорта и производството на зелен водород чрез електролиза. В сметки на МЕ се предвижда и повишаване на енергийната ефективност.

Необходимите инвестиции в модела на МЕ за основните нисковъглеродни мощности са показани на фигурата по-долу.

*МФИ – международни финансови институции

Таблица 1. Нови мощности и необходими инвестиции за тяхното изграждане.

Що се касае до динамиката на инсталираните мощности МЕ допуска:

• Лигнитните централи постепенно се заменят в периода 2030 г. – 2035 г. с комбинация от променлива ВЕИ, ВЕЦ и АЕЦ.
• Инсталираните мощности се увеличават с 20 GW до 2050 г. спрямо днес. Това увеличение се дължи главно на ръста на възобновяемите енергийни източници, като както вятърната, така и слънчевата енергия достигат 17 GW инсталирани мощности до 2050 г.
• Растежът на променливите възобновяеми енергийни източници е придружен и от увеличаване на ВЕЦ (+ 2.3 GW от 2040 г. нататък), ядрения капацитет (+ 2 GW от 2035 г. нататък и увеличаване на капацитета за съхранение с инсталирани 4 GW до 2050 г.)

Фигура 2. Инсталирани мощности за производство на електроенергия в GW до 2053 г.

В този сценарий на Министерство на енергетиката е предвидено България все още силно да разчита на производството от лигнитни въглища до 2025/30 г., преди постепенно то да бъде премахнато до средата на 30-те години. Според МЕ разработеният сценарий показва енергиен микс, при който България постига целите за декарбонизация: -55% CO₂ през 2030 г. спрямо 1990 г. и беземисионна енергетика през 2050 г.

Стратегическата визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор е публикувана на сайта на Министерство на енергетиката: https://www.me.government.bg/news/ministerstvoto-na-energetikata-publikuva-strategicheska-viziya-za-ustoichivo-razvitie-na-elektroenergiiniya-sektor-3138.html?p=eyJ0eXBlIjoidGhlbWVuZXdzIn0