Статията е публикувана в юнския брой на сп. Ютилитис
Въпреки извънредното положение в страната, последните два месеца бяха изключително наситени с промени и предложения за промени в регулаторната рамка, която регламентира работата на свободен пазар. В началото на месец май бяха окончателно приети новите Правила за търговия с електрическа енергия след над 6 месечни обсъждания. В тях значително се опростява процедурата за смяна на доставчик на електроенергия и на координатор на балансираща група. Крайните клиенти ще могат да заявяват смяната при новия си доставчик, който ще има задължението да извърши процеса по прехвърляне. Процедурата се администрира от преносния оператор (ЕСО) или от електроразпределителните дружества (ЕРП) в зависимост към коя мрежа е присъединен клиентът. Тази промяна е подготовка за следващата стъпка в либерализацията на пазара, която ще бъде свързана с излизането на нови потребители на свободния пазар.
Друг съществен момент в новите ПТЕЕ, който се очаква да има отражение върху свободен пазар е новата формула за изчисляване на цената на балансираща енергия. При досегашния метод количествата от различни балансиращи източници се умножаваха по индивидуалната им цена, която ЕСО е заплатил. Нововъведението е, че се изменя формулата и тя вече обединява доставки от няколко източника (студен резерв, първичен/вторичен резерв, количества разпоредени от диспечер и аварийна помощ) по най-високата цена, на която ЕСО купува за съответния период на сетълмент. Това означава, че ако ЕСО е купил енергия от студен резерв за 400 лв./MWh, от първичен резерв за 200 лв./MWh, разпоредени от диспечер за 250 лв./MWh от аварийна помощ за 280 лв./MWh, то всички тези количества ще се таксуват по най-високата цена от 400 лв./MWh. Притесненията на пазарните участници са, че промяната ще доведе до увеличаване на цените за недостиг, което неминуемо ще се отрази в по-високи разходи за балансиране на крайните клиенти. Очакванията са влиянието да е най-осезаемо през зимните месеци, когато товарът на системата е най-голям и се използва повече енергия за балансиране, включително и от студен резерв.
През април Комисията за енергийно и водно регулиране публикува за одобрение проект на Правила за работа на енергийната борса. В своята цялост предложеният проект не изменят съществено сега действащите борсови правила. Интересно е въвеждането на ново изискване участниците на сегмента за двустранни договори да имат минимум 5 контрагент. Предвид че компаниите участват на борсата главно, защото са задължените да го правят, тази нова разпоредба поставя за тях допълнителни условия. Част от тях, които търгуват на този сегмент, имат един или два други контрагента, поради спецификите на техния бизнес или защото не искат да носят риска от това да търгуват с други. Нормално, броят контрагенти е търговско решение на всеки пазарен участник, но с новите правила Българска независима енергийна борса (БНЕБ) се намесва във фирмените политики на дружествата и ги задължава да търгуват минимум с 5 други участника. Не е и ясно какво се случва в ситуация, когато даден участник не може да има 5 контрагента, понеже други компании не искат да сключат с него съответния договор.
Предложените промени в борсовите правила не адресират тарифите на борсата. Логично е, тъй като според Закона за Енергетиката борсата е монополно дружество (издава се само една лицензия за оператор на борсов пазар), тарифите на това монополно дружество да се определят от КЕВР. Такава е практиката с другите монополи в енергетиката като мрежовите оператори. От финансовите отчети на борсата е видно, че в годините от 2016 до 2018 г. печалбата на БНЕБ се увеличава над 500% до 4 262 000 лв. Очакванията са през 2019 г. тя да е още по-голяма. Основната цел, с която беше създадена борсата е да осигурява прозрачност и платформи за търговия, а не да трупа печалби и да раздава дивиденти. Все пак КЕВР още не е излязла с окончателното си решение по финалните текстове на борсови правила така че може да се надяваме споменатите, а и други спорни моменти в правилата да бъдат изчистени.
Особеност, която се запазва е, че БНЕБ продължава да не носи отговорност по вече сключени сделки на сегмент Двустранни договори. Напомняме, че БНЕБ не е страна по сделките на този сегмент. През април обаче Българска фондова борса (БФБ), която е собственик на БНЕБ, обяви че учредява клирингова къща – Clear EX, която се очаква да влезе като страна по сделките на енергийната и газовата борса. Капиталът на дружеството е 100 000 лв. Според търговските участници той е твърде недостатъчен. Понякога обезпеченията по еднократни сделки надхвърлят десетки милиони и няма как дружество с такъв нисък капитал да гарантира тяхното изпълнение. Клиринговата къща носи основния риск при търговията и на практика работи като банка, а изискванията за капитала за клирингови банки на европейските електроенергийни борси са в пъти по-високи. Неясен е въпросът със сигурността на транзакциите през новосъздадената клирингова къща, защото не е известно тя да отговаря на Европейските стандарти за извършване на клирингови услуги.
Като финал на промените през последните месеци бяха обявените планове за понататъчна либерализация на пазара на електроенергия. На 22.05.2020 на страницата на Националния комитет на България в Световния енергиен съвет, чийто председател е Валентин Николов (председател на комисията по енергетика в НС) беше публикувано предложение за изменение на Закона за Енергетиката. То предвижда изкарване на всички стопански потребители ниско напрежение на свободен пазар от 1ви октомври 2020 г. При предишното предложения от края на февруари беше планирано да бъдат изкарани само бизнес потребителите с инсталирана мощност надвишаваща 30kW, както и битовите потребители с мощност 50kW. По изчисления на енергийната комисия това е потребление равно на 2 081 280 MWh/година, като от него на бизнеса 30 kW се пада по-голямата част – 2 053 941 MWh/година. С новото предложение всички стопански потребители ниско напрежение ще трябва да излязат на свободен пазар, като тяхното общо годишно потребление e около 4.5 TWh. Справка показва, че става дума за над 300 000 нови клиента, които ще излязат на свободен пазар. Едни от основните притеснения са дали разпределителните дружества и търговците ще могат да се справят в толкова кратки срокове да обработят всички заявления за смяна на доставчик. Ако стопанските потребители не сменят доставчика си с такъв на свободен пазар в срока до 1.10.2020, те ще бъдат снабдявани от Доставчик от последна инстанция (ДПИ). Редно е да отбележим, че цените на ДПИ са по-високи от тези на свободен и регулиран пазар.
