В своя план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2022 – 2031, Електроенергийният системен оператор (ЕСО) очаква несъществено изменение за брутно електропотребление в България. ЕСО разглежда три сценария за потреблението, представени на фигурата по-долу:
Сценарият за интегрирания план в областта за Енергетика и климат за брутното електропотребление без помпи, е с от 1700 до 2700 GWh над максималната прогноза на ЕСО, тъй като стартира от по-високо потребление за 2022 година. Въпреки това, съгласно насоките на ENSTO-G и ENTSO-E, именно този сценарий следва да се вземе предвид като базов при разработването на националните планове за развитие на електропреносната мрежа.
Максималният сценарий за брутното електропотребление без помпи съвпада с тренда на референтния такъв за крайното електропотребление в страната на Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Минималният сценарий е предвидено задържане на нивото на електропотреблението без помпи за целия период, поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност.
Предвидените за въвеждане в експлоатация производствени мощности в MW, в т.ч. съгласно сключените предварителни и окончателни договори за присъединяване на нива преносна и разпределителни мрежи са представени в таблицата:
Според ЕСО при приетото развитие на производството от ВЕИ се предвижда към 2031 г., то да се доближи до 30% от прогнозираното брутно електропотребление в страната. Трябва да се има предвид, че при реализиране на електропотребление близко до минималния вариант, делът на ВЕИ в крайното брутно електропотребление ще се увеличи. Провеждането на мерки за енергийна ефективност ще подпомогне осъществяването на националните индикативни цели, т.е. вместо инвестиции в изграждането на нови ВЕИ да се реализират допълнителни инвестиции за намаляване на енергийния интензитет.
С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на значителен промишлен товар в страната, необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината тепърва ще се увеличава. В допълнение, използваемостта на ПАВЕЦ „Чаира“ в помпен режим е ограничена от 4 до 6 часа при максимална мощност и оптимално ниво на долния изравнител. Увеличаването на обема на долния изравнител, чрез свързването му с бъдещия язовир „Яденица“ би повишило значително използваемостта на ПАВЕЦ в обратими режими. Това ще доведе до смекчаване на проблема с балансиране на ВЕИ, посочват от ЕСО.
Резултатите от пазарните изчисления, извършени въз основа на прогнозата на всеки системен оператор за развитие на производството и потреблението на електрическа енергия, очертават основните направления на пренос на електроенергия в югоизточна Европа и възможните „тесни места“ в мрежата. Прогнозите на турския оператор за 2030 и 2040 година са за голям ръст на нови генериращи източници, с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време, в българската ЕЕС не се предвиждат инвестиции за нови мащабни източници на електроенергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това би довело до повишаване на транзитните потоци на електроенергия през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали търговията на електроенергия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса „Марица изток“.
След 2034г. се предвижда изграждане на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обхвата на десетгодишния план на ЕСО.
Източник: Електроенергиен системен оператор
