Публикуваме извадка от анализа на вестник Капитал, който е част от класацията К100: Най-големите компании в България. Пълната статия може да намерите ТУК, а класацията топ 100 ТУК
В топ 10 на компаниите по приходи в енергетиката седем са с нови позиции, за първи път от десет години насам НЕК отчита под 3 млрд. лв. оборот, АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“ пък бележат рекордни приходи и печалби, а свързаният с Христо Ковачки търговец на ток „Гранд енерджи дистрибюшън“ се е превърнал в най-големия търговец на електроенергия с оборот от над 900 млн. лева.
Като цяло финансовите показатели на водещите енергийни дружества се подобряват. Печалбата на топ 25 енергийни компании например се увеличава повече от двойно – от около 500 млн. лв. до над 1.2 милиарда. И това е при нарастване на общите приходи с едва 4.8% и запазване на броя на заетите – общо 23 хиляди. На практика единствените губещи фирми в челните позиции на сектора са държавните НЕК и ТЕЦ „Марица-изток 2“ и общинската „Топлофикация София“
Най-голямо впечатление във фирмените резултати от сектора прави ръстът на приходите при свързания с Христо Ковачки търговец на ток „Гранд енерджи дистрибюшън“ – от 469 млн. лв. през 2018 г. на над 918 милиона за миналата година, или скок от над 95%. За сравнение, следващият търговец на ток в класацията – „ЧЕЗ Трейд България“, има приходи от 482 млн. лв., които са със 7.6% над тези от 2018 г. Други пък като „Енерджи съплай“ през последните години свиват дейността си и от близо 120 млн. лв. през 2016 и 2017 падна до 90 млн. лв. през 2018, за да стигне 60 млн. лв. през миналата година.
Отчетените приходи за миналата година и другият търговец на ток на Ковачки – „Юропиан трейд оф енерджи“ са за над 313 млн. лв., като за 2018 г. „Юропиан трейд оф енерджи“ имаше приходи от 119 млн. лв., а през 2017 те бяха само 0.07 млн. лв.
На този фон НЕК остана най-голямата енергийна компания в страната, но интересното е, че за първи път от 10 години приходите й падат под 3 млрд. лева. За 2019 г. дружеството е намалило загубата си значително – до 1.26 млн. лв. при 73.8 млн. лв. през 2018.
ТЕЦ „Марица-изток 2“ от две години е в технически фалит и единственото, което я поддържа жива, са действията на министерство на енергетиката и БЕХ. След рекордната загуба от над 355 млн. лв. през 2018 г. за миналата година централата е на минус „само“ с 202 млн. лева. Критично е положението и на общинската „Топлофикация София“. Тя продължава да увеличава загубата си, като за 2019 г. е на минус 82.5 млн. лева.
Точно обратно е положението при други три държавни компании: АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“ и Електроенергийния системен оператор. Първите две дружества дори постигнаха исторически рекорди при приходите си през 2019 г.
Интервю на председателя на АТЕБ – Мартин Георгиев за развитието на пазара на електроенергия в България
Ограниченията заради коронавируса доведоха до 20% спад на потреблението на електроенергия на свободен пазр и около 50% по-ниски цени през месеците март и април. За щастие това не доведе до фалити на фирми от сектора. Възстановяването започна през юни, а колко дълго ще продължи зависи от развитието на епидемията и подема на икономиката.
Цените на електроенергията зависят от куп фактори и трудно може да се прогнозира какви точно ще бъдат. Но България е свързана с европейския електроенергиен пазар и по тази причина цените вече зависят от това, което се случва в ЕС, и в много по-малка степен от случващото се само в страната. Например разликата между средната цена от началото на 2020 г. в България и Румъния е само 0.1 евро/мВтч, което е 0.3%.
С либерализирането на пазара на ток компаниите ще имат повече възможности да договарят услуга, която съответства на тяхното потребление. Например, ако обектът е по-натоварен през уикендите, когато енергията е по-евтина, може да получи специален профил на доставката и да плаща по-малко.
Зелената сделка на ЕС и свързаното с това нарастване на ВЕИ мощностите ще бъде голямо предизвикателство за всички – както за операторите на електроенергийните системи, така и за търговските участници на пазара, тъй като прави по-трудно балансирането. Но с времето трябва да се научим да работим в такава среда – с променящи се в реално време параметри.
Източник: Капитал
