Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Ютилитис.
Цените на електроенергията продължават своя възходящ устрем, както у нас така и в Европа. Започнало още през март 2021 увеличението на цените на електроенергията на едро достигна рекордни стойности през последните три месеца, като в България средната цена за юни беше 151 лв./MWh, за юли 186 лв./MWh, а за август е 218 лв./MWh.
Причините са множество, но основните от тях са драстично увеличение на цената на квотите за въглеродни емисии, рекордни цени на природния газ, по-студени месеци март и април и лято с по-високи температури от средните, неочаквано бързо възстановяване на търсенето след пандемията, намалено производство от вятърни и фотоволтаични централи, ремонти на базови мощности и др.
Цените на емисиите започнаха осезаемо да се покачват през декември и пробиха бариерата от 30 €/tCO2, вследствие на одобреното предложение на Европейската комисия за нова цел на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. Бариерата от 40 €/tCO2 пък беше преодоляна в края на февруари-март, заради необичайно ниските температури на континента и нарастваща активност на финансовите играчи на пазара на емисии. През следващите седмици бяха установени няколко нови ценови рекорда, тъй като студеното и спокойно време наложи стартирането на електроцентрали на въглища и газ, увеличавайки емисиите на CO2 и търсенето на квоти. Квотите продължиха ръста дори след повишаване на температурите и достигнаха нива от 56 до 58 €/tCO2, което показва и промяна в пазарните нагласи и очакване за още по-голям ръст в бъдеще. Най-вероятно това е следствие от планираните реформи в схемата за търговия с емисии, които се очаква да доведат до по-строг баланс между търсене и предлагане.
Фючърсните пазари, които служат за прогнозиране на тенденциите, показват, че електроенергията ще остане скъпа за продължителен период от време. Ако вземем цената на газа като показател, експертите смятат, че настоящата ситуация ще продължи поне до първото тримесечие на 2022 г.
Международните пазари на газ определят много високи цени. Причината за това е, че много страни, включително в Азия и Северна Америка, изпразниха газовите си хранилища. За да се подготвят за предстоящата зима, те трябва да попълнят резервите си, което заедно с повишеното търсене, най-вече в Азия и Европа, доведе до увеличение от 16 евро за мегаватчас (MWh) през миналата зима до цена над 45 евро/MWh сега. Ситуацията се усложнява и поради факта, че Русия подава по-малко газ към Европа, а Азия взима основните товари с втечнен природен газ, което допълнително затруднява запълването на хранилищата на стария континент.
Цените на енергията се покачват по целия свят с излизането на глобалната икономика от пандемията, подхранвайки опасенията относно инфлация. Инфлацията започва да се усеща в Европа с възстановяване на икономиките и покачване на цените на стоките. Разходите за потребителите в еврозоната са нараснали с 2,2% през юли, което е най-високият процент от октомври 2018 г.
Правителствата на редица държави са силно обезпокоени от случващото се на енергийните пазари. Испания усеща огромен натиск. Без достатъчно трансгранична свързаност с Франция, цените на електроенергията са скочили над 100 евро на мегаватчас за месец август, което е повече от два пъти спрямо същия период през 2019 г. В резултат страната беше принудена да намали енергийните данъци и обсъжда мерки за пренасочване на капитал от държавните енергийни компании към обновяване на мрежите. Великобритания от своя страна се очаква да позволи на ютилити компаниите да увеличат сметките за втори път тази година, което ще засегне 15 милиона души.
Балканите срещат сходни проблеми на фона на случващото се в Западна Европа. Ефектът от по-високите цени е още по-значим в нашия регион най-вече поради екстремните летни температури, увеличеното потребление в Гърция, ремонтните програми на част от въглищните централи и намаляващите водни запаси. Лидер с най-висока средногодишна цена е Гърция – 74.7 €/MWh, следвана от Словения 71.0 €/MWh, Румъния – 70.7 €/MWh, Хърватска – 70.5 €/MWh, Сърбия – 70.5 €/MWh и България – 70.0 €/MWh.
Средногодишни цени на електроенергията в Европа [EUR/MWh]
*данните са актуални към 31.08.2021
За смекчаване на ефектите от ситуации като сегашната, период с драстично увеличаващи се цени, за търговците и потребителите е изключително важно ефективното управление на портфолиото на покупките. Главно, възползване от възможностите за покупка на продукти на форуърдна база, когато цените бяха на по-ниски нива и намаляване на зависимостта от пазар ден напред (спот пазара). За жалост в България подобен тип хеджиране е изключително ограничен през последните години и експозицията към спот пазара е голяма (над 80% – 90%). Затова и движенията на цената там създава рискове за работата на много компании, включително търговците на електроенергия. Възприетият модел на задължителна търговия през борсата и то най-вече през сегмента ден, обуславя засилен ефект от ценовия стрес. На спот пазара постигната равновесна цена е най-високата такава за търсеното количество електроенергия. При настоящата ситуация няма достатъчно евтини източници на електроенергия, които да задоволят търсенето, следователно скъпите производители в региона, тези от въглища и природен газ, диктуват цените.
За статията са използвани материали от: EK quarterly report on European electricity markets Q1 2021, Bloomberg, Handelsblatt, Financial times, El Pais, EnergyLive