Статията е публикувана в ноемврийския брой на списание Ютилитис.
Ръстът на цените на електроенергията и основните енергоносители като въглища, природен газ, петрол и др. продължава. У нас за пореден месец на енергийната борса се поставят нови рекорди, като най-съществено те ще усетят от бизнес потребителите при получава на октомврийските сметки. През октомври, както е видно и на графиката, скокът ще бъде с около 124 лв./MWh спрямо предходния месец, до ниво от 369 лв./MWh базова енергия. България не е изолиран случай това се случва и на другите европейски пазари в по-голяма или по-малка степен.
От международната агенция по енергетика отбелязват, че по-високите цени на газа и въглищата, съчетани с цените на въглеродните квоти са довели до по-високи цени на електроенергията. В Германия цените на електроенергията скочиха миналата седмица до най-високото си ниво в историята, повече от шест пъти спрямо преди година. В Испания и Италия, където производството на електроенергия от газ играе по-голяма роля при определянето на цените на електроенергията и междусистемната свързаност с другите европейски пазари е по-ограничена, увеличението беше дори по-голямо. През последните седмици по-ниско от очакваното производство от вятър също спомогна за ръста.
В своята препоръка за действие и подкрепа по отноешение на високите цени на енергията Европейската комисия отбелязва, че ефектът от увеличението на цената на газа върху цената на електроенергията е девет пъти по-голям от ефекта от увеличението на цената на въглеродните квоти. От януари 2021 г. до септември 2021 г. цената на емисиите се е увеличила с около 30 EUR/тCO2, което се изразява в увеличение на разходите с около 10 EUR/MWh за електроенергия, произведена от газ (при 50% ефективност) и около 25 – 30 EUR/MWh за електричество, произведено от въглища (при 40% ефективност). Това ясно се компенсира от наблюдаваното увеличение на цената на газа от около 45 EUR/MWh през същия период, което се изразява в допълнителни разходи за производство на електроенергия от около 90 EUR/MWh (при ефективност на газовите турбини от 50%). В допълнение, високите цени на газа сами по себе си допринасят за повишаване на цената на въглеродните квоти, тъй като водят до увеличено използване на въглища за производство на електроенергия и следователно по-високо търсене на квоти за емисии.
В Европа много производства вероятно ще се сблъскат с двойното въздействие – от нарастващите разходи за енергия и спад в търсенето от потребителите поради техните увеличени разходи за енергия. Повишаващите се цени на електроенергията вече оказват влияние върху дейността на електроинтензивните индустрии. Няколко компании в Европа и България временно ограничиха производството си, като заявиха че работят на загуба поради рязкото увеличение на цените на електроенергията и газа.
Фигура 1. Процентно увеличение на цени на електроенергия, природен газ и въглища в рамките на 1 година, Източник: Международната агенция по енергетика
През последните години ниските цени на електроенергията доведоха до спад в разработването на нови газови и нефтени находища, затваряне на въглищни централи, липса на атомни проекти и недостатъчни инвестиции във ВЕИ без субсидиите. В резултат се отвори празнина при предлагането, която остава незапълнена. Това направи доставките по-уязвими спрямо извънредни обстоятелства, като необичайно високото търсене, каквото наблюдаваме днес. Така европейската енергийна система се превърна в податлива на ценови шокове.
На фона на случващото се, но със закъснение, правителствата на над 20 европейски държави са приложили или обмислят прилагането на различни мерки за смекчаване на ефекта от високите цени. Честите извънредни срещи на енергийните министри на страните членки, както и наскоро излезлите насоки на Европейската комисия, са доказателство за сериозността на ситуацията. Основната препоръка на комисията при въвеждането на мерки за подпомагане на потребителите е те да не изкривяват пазарите или да водят до тяхното фрагментиране. Също така всякакъв вид помощи, ако не се прилгат за всички потребители, подлежат на одобрение по механизмите за държавна помощ. Това е и една от причините българското правителство да избере да подпомогне всички бизнес консуматори, а не само част от тях.
Важно е да се отбележи, че за потребителите в част от другите европейски държави ценовият шок не в толкова големи размери. Причината е, че в развитите пазари голяма част (70 – 80%) от електроенергията се търгува по двустранни договори, където производители, търговци и потребители фиксират цената на електроенергията за по-дълъг период (тримесечие, поллугодие, година и т.н.). Екстремните цени в момента се постигат на спот пазарите, където покупките и доставките са ден за ден. В България експозицията на търговци и крайни клиенти към този краткосрочен сегмент за търговия е съществена – достигаща до над 90%. Негативните последиците за потребителите от подобен модел на работа на пазара са значителни при неспиращо покачване на дневните цени. От подобно устройство на пазара страдат и производителите в периоди на срив на цените, какъвто имахме по време на първата вълна от коронавирус през 2020 г. При висок дял на краткосрочната търговия не може да се постигне ценова стабилност и предвидимост, нито за производители, нито за търговци, нито и за крайни клиенти.
В много страни в борбата с високите цени се намаляват или напълно отпадат различни добавки към сметките за електроенергия като ДДС, мрежови такси, акциз, зелена добавка и др. Това е възможно и у нас, но изисква законодателна промяна и промяна в ценовото решение КЕВР. При такава ще бъдат засегнати и ВЕИ производителите, от които ще се очаква да постигнат по-висока пазарна цена. Всички те, без големите ВЕЦ на НЕК, са частни компании и мнозинството от тях са хеджирали още през юни и юли производстовото си по дългосрочни договори и цени близки до тогава определената им пазарна цена от 110 – 125лв./MWh . В резултат тяхното производство спомага за частично по-ниските ценови нива за крайните клиенти, които се снабдяват със зелена енергия. При евентуална промяна на прогнозната пазарна цена в посока нагоре, всички договори по веригата трябва да бъдат предоговорени, като в резултат ще се повиши и цената за крайните клиенти. От друга страна корекция в ценовото решение е необходима за мрежовите оператори. В момента те закупуват технологични загуби на 2 до 3 пъти по-виски цени от определените от КЕВР, което създава сериозен финансов дефицит в дружествата. Балансът при прилагането на мерки за подпомагане и взимането на решения за изменения на цени и тарифи е труден. Стемежът трябва да е към смекчаване на ефектите от високите цени без намеса в работата на пазара или за сметка на пазарни участници.